Продумаме ли с клишето на юбилейния патриотизъм, днес, 170 години след рождението на Иван Вазов, ще речем, че той е Патриарх на българската литература, венец и сърцевина на самосъзнанието ни, велик изобразител на народните неволи и въжделения, народен поет.
Да, Вазов с прозрение и надежда чрез словото си е изразил всичко, около което е сбрана колективната ни съдба. Това го прави един от най-значимите творители на българската национална идентичност, съвестен строител на общностния дух, на българщината.
„Иван Вазов наистина не е просто един от големите ни писатели от края на Възраждането и следосвобожденската ни история, работил във всички литературни жанрове. Той е епоха в българската литература, неин основоположник и крепител на духа и смисъла ѝ. В този смисъл той е повече от писател, защото е властител на националния ни дух.
Появява се, за да стане вечният български писател на всички поколения и епохи, и техен най-могъщ и верен изразител. Без Иван Вазов българската нация вече не е в състояние да съществува. Без него тя ще рухне и ще загине.
Вазов не може да бъде тълкуван и разбран извън тази си съдбовна предопределеност за българската нация и българската литература на модерната епоха.
Когато казвам, че Иван Вазов е нашето „всичко“, аз подчертавам, че у него е заложено цялото следващо заедно с него и след него развитие на българската литература. Той е епичен, преди още да се е формирало епическото съзнание, и неговият роман е епически роман; лириката му е предвестник на новото поетическо съзнание, което ще доминира в българската поезия в края на ХIХ и през целия ХХ век; драматургията му ще определи характера на българската драма и комедия, а и на българския театър през целия ХХ век; разказът и повестта му ще оформят руслото, вътре в което ще се движат кратките прозаични жанрове. Темите и проблемите, с които се занимава във всичките си произведения са теми и проблеми, които ще разработват всички български писатели и ще го правят по негов образ и подобие. Вазов просто не може да бъде преодолян в литературното развитие и целокупното му творчество ще продължава да влияе върху българската литература. Тя затова е и все още жива, силна, изразителна и обществено значима.”
Панко Анчев – литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ
В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват многобройни записи, свързани с личността и творчеството на Иван Вазов. Редакторът Меглена Димитрова подбра някои от тях. Представяме ги без някаква особена и нарочна подредба. Няма и нужда, защото те говорят сами за себе си.
Из „Люлека ми замириса“ (1919)
„Спомени“, „Тя е жива”, „Не я буди!“, „Недопята песен“, „Зари“, „Люлека ми замириса“ в изпълнение на Георги Черкелов, запис от 1976 година:
Из „Поля и гори” (1884)
„Не се гаси туй що не гасне“ в изпълнение на Любомир Кабакчиев, запис от 1975 година:
„Българският език“ в изпълнение на Андрей Чапразов, запис от 1974 година:
„Отечество любезно, как хубаво си ти!” (първи и втори куплет) в изпълнение на Борис Арабов, запис от 1975 година:
С „Епопея на забравените“ Вазов напомня, че колективната памет е темелът и градежът на историческото ни съществуване. Защото общностите живеят чрез героичните разкази и загиват в позорното мълчание.
Из „Епопея на забравените“ (1881 – 1884)
„Левски“ в изпълнение на Иван Тонев, запис от 1970 година:
„Бенковски“ – в изпълнение на Виолета Бахчеванова, запис от 1975 година:
„Каблешков“ в изпълнение на Васил Михайлов, запис от 1975 година:
„Паисий“ (откъс) в изпълнение на Борис Арабов, запис от 1975 година:
„Волов“ в изпълнение на Васил Михайлов, запис от 1975 година:
„Опълченците на Шипка“ в изпълнение на Любомир Кабакчиев, запис от 1954 година:
Из „Хъшове“ (1894)
Монолог на Странджата в изпълнение на Георги Георгиев – Гец, запис от 1978 година:
Писма на Иван Вазов до неговата голяма любов Евгения Марс – от Швейцария (юни 1914 г.) и от Елисейна (август 1919 г.). Чете актьорът Любомир Кабакчиев, запис от 1970 година:
МОИТЕ ПЕСНИ
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.