140 години от първото честване на Деня на храбростта и празника на Българската армия
Празникът на Българската армия е един от най-старите в националния ни календар. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски години, като неговото честване се свързва с ордена „За храброст“, учреден от княз Александър I Батенберг през 1880 година. Това е първият орден на свободна България, който се превръща в символ на воински дълг, смелост и саможертва за свободата на отечеството.
За празник на военния орден „За храброст“ княз Батенберг определя 17 април, когато през 1880 г. са наградени първите 33-ма души за своите подвизи по време на на Руско-турската освободителна война. Датата не е избрана случайно – на 17 април е издадена заповедта за сформиране на Българското опълчение през 1877 г.; самият Батенберг е избран за княз (1879); освен това е рожденият ден на руския император Александър II. В тези първи години отбелязването на празника е скромно – с молебен и тържествен обяд и се празнува само от офицерите и редовия състав, кавалери на този орден.
През 1891 година с указ от 10 април на княз Фердинанд I празникът на кавалерите на ордена „За храброст“ се определя на 23 април (нов стил 6 май), вместо на 17 април. Обединяването на орденския празник с религиозното честване на Свети великомъченик Георги Победоносец, покровител на войската, свързва най-ценното качество на воина – храбростта с името на светеца, който го олицетворява. Празникът вече се чества от цялата армия. Същата година по нареждане на княз Фердинанд е проведен и първият военен гергьовски парад.
В годините до 1919-а страната ни има два военни празника – Денят на храбростта – 6 май, и Денят на бойната прослава – 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). Именно с тази дата обаче по ирония е свързано и едно от най-черните събития в новата ни история – подписването на Ньойския договор през 1919 година. Така през 20-те години на миналия век 6 май започва да се чества едновременно като празник на Свети Георги, Ден на храбростта и боен празник на Българската войска. Създалата се фактическа ситуация се официализира с указ през 1931 г. В продължение на две години до 1933 година празникът е честван в София на т.нар. „Площад на победите“ (в днешния квартал „Лагера“). След това център на тържествата става площадът пред храм-паметник „Св. Александър Невски“, където се отслужва водосвет за благославяне на бойните знамена. Традиция, която продължава и до днес. Кулминация на празника е Гергьовският парад. До 9 септември 1944 г. той е една от най-големите атракции в столицата.
В онези години парадът тръгвал от Военното училище (дн. Военна академия „Г.С.Раковски“), преминавал през Орлов мост, Народното събрание и Двореца и стигал до Лъвов мост. Парадът се водел лично от воения министър, следван от генералитета, кавалерите на ордена „За храброст“ и запасното офицерство. След тях марширували ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове били най-впечатляващи, те преминавали в карета от 12 редици по 12 души. На стълбите на Народното събрание парадът приемал лично цар Борис III в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Сред официалните лица място имали: царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място се отреждало на останалите живи опълченци и ветераните от Балканската, Междусъюзническата и Първа световна война.
През 1937 година в навечерието на празника е устроена и първата тържествена заря проверка. От тогава вечерната заря става неизменна част от церемониала на нашата армия и съпътства всеки празник от национално значение.
Най-старият запис на Гергьовски парад запазен в Златния фонд на Българското национално радио е от 1941 година, когато на площад „Св. Александър Невски“ цар Борис III прави преглед на военните части и поздравява юнкерите от Военното на Негово Величество училище. Епохата намира отражение в обстоятелството, че в парада участва и представителна германска военна част. Предлагаме ви откъс от този запис, който ни пренася в атмосферата на онзи далечен 6 май 1941 година:
След 1946 г. традицията на военните паради на 6 май е отменена, а Гергьовден се чества само като „Ден на овчаря и пастира“. За празник на БНА (Българската народна армия) първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 година. След 1989 г. за Ден на Българската армия е обявен 23 август – началото на Шипченската епопея, свързана с победите на Българското опълчение. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 и 1992 г. От януари 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На Гергьовден същата година, след 46-годишно прекъсване, е проведен и първият военен парад в историята на демократична България.