„Правителството на Народния фронт е преди всичко правителство за борба против фашизма и реакцията. То трябва да извърши коренни преобразувания: контрол над производството, банките, разтуряне органите на насилие и заменянето им с въоръжена работническа милиция, но то не може да осъществява функциите на едно истинско правителство на пролетариата.“ Тези думи са записани в съчинениата на Георги Димитров, издадени след смъртта му, през 1954 година.
Хронологията на събитията около 9 септември 1944 година е описана в десетки книги, издавани в различни периоди на създаване и утвърждаване на социалистическия строй в Народна република България (НРБ). В много от тях се „препотвърждава“ тезата, че „Деветосептемврийската социалистическа революция е най-великото събитие в многовековната история на българския народ“. До 1981 година, когато в НРБ се чества „1300 години България“, са издадени монографии, студии, статии, научни съобщения по темата, написани от историци, икономисти, философи, които „разкриха от марксистко-ленински позиции важни страни от предпоставките на социалистическата революция и от участието на масите в борбата и решителния двубой“.
Деветосептемврийският преврат (въстание, революция)
„Деветосептемврийското въстание като историческо явление е толкова значимо, — пише Славка Петрова в книгата си „Деветосептемврийската социалистическа революция 1944“ — че ще привлича вниманието на изследователите и в бъдеще. Навярно всеки един от тях ще внася свой принос в разкриването на безкрайното богатство на героизъм, на изключителна жертвоготовност в името на прогресивните идеи, на безграничната вяра в необходимостта от борбата, на самообладанието и кристалната морално-политическа чистота не на отделни личности, а на маси.“
Част от безспорните научни източници са трудовете на създателя на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) Димитър Благоев, издадени в 14 тома. Неговият научен анализ на икономическото и социалното развитие на българското общество от края на XIX век „Що е социализъм и има ли почва у нас?“ е основа на теоретичната поставновка, че „социализмът представлява бъдещето на българския народ“.
„Подписването на Тристранния пакт имаше за България огромни тежки последици и въпреки това този акт не предизвика надигането на пролетариата и на другите трудещи се, както и на неофашистката буржоазия. Причините за това поведение трябва да се търсят в огромната разлика на положението, което се създаде в България и в окупираните страни“, започва анализа си Славка Петрова. В България, която е страна-сателит под немска закрила, политическата обстановка е сравнително спокойна. Единствената политическа реакция, от страна на парламентарно представената БЗНС „Александър Стамболийски“, е опит „против всякакви ангажименти на България във военния конфликт и настоява за запазване на неутралитет“.
В следващите дни са организирани протестни митинги, а „делегация на ОФ се яви при министър-председателя Константин Муравиев, намиращ се в сградата на Министерството на войната, остро протестира срещу извършените от полицията по заповед на МВР през време на мирните митинги и манифестации в София и в страната арести и репресии, което се извърши в пълно противоречие с правителствената декларация.“
По нататък в своите съчинения Георги Димитров отбелязва, че една от причините за оставката на правителството на Отечествения фронт (ОФ) през март 1946 година е, че „на 9 септември 1944-та въпросът беше бързо да се замени фашисткото правителство с демократично. На 9 септември и в месеците непосредствено след него не можеше да се мисли за сериозно подобряване на конструкцията на правителството.“
Рано сутринта на 9 септември 1944 година Прокламацията (написана на 8 септември, на последното, проведено в нелегалност заседание на ОФ в дома на Кимон Георгиев, както свидетелства Цола Драгойчева) е прочетена от министър-председателя Кимон Георгиев. Излъчена е от мазето на Военното министерство, където се намира предупредителният център на противовъздушната отбрана, спомня си офицерът Петър Илиев, участник в Деветосептемврийския преврат. В историческия архив на Българското национално радио (БНР) е съхранен запис от съобщението на министър-председателя по Държавното радио:
За прекъсването на редовната програма на Радиото си спомня и Димитър Ханджийски, техник във „Външни предавания”, който участва в прякото излъчване на събитията в столицата:
„Изпълнявайки програмата на ОФ, БКП и правителството взеха мерки за налагане заслужено наказание на виновниците за въвличането на България във войната и докарването ѝ до състояние на катастрофа. — пише в октомврийския си брой вестник „Отечествен фронт“ — Главните виновници за гибелната прогерманска политика, палачите на българския народ — регентите княз Кирил, Богдан Филов и генерал Михов, министрите от кабинетите на Филов, Божилов, Багрянов и Муравиев, царските съветници и 130 депутати от фашисткото 25 Обикновено народно събрание бяха задържани още на 9. IX. 1944 г. Народната милиция, подпомогната от отечественофронтовските комитети и трудещите се, продължи в следващите дни да издирва и задържа и останалите врагове и палачи на българския народ от фашистката армия и полиция и от другите органи на фашистката държавна машина. На повсеместни масови събирания и митинги, с хиляди писма, телеграми и резолюции близките на жертвите на монархофашизма и целият български народ искаха виновниците да бъдат наказани справедливо и бързо.“
Функционерът на БКП Мирчо Спасов, който по думите му осигурява „един мотоциклет, с който другарят Тодор Живков успя да обиколи всички съседни райони на София и осигури организираното навлизане в София на партизански отреди и съединения“, чете своите спомени пред микрофона на БНР през септември 1960 година:
Социалдемократът Атанас Москов разказва пред БНР своите спомени за „държавния преврат на 9 септември 1944 година. Никаква революция, а военен преврат, организиран от същите хора, които бяха направили Деветоюнския преврат през 1923 година, а след това и преврата през 1934 година, а именно Дамян Велчев и Кимон Георгиев!”
За безкръвното предаване на властта в столицата съдейства и министъра на войната в правителството на Константин Муравиев генерал Иван Маринов. След разговор с представителите на ОФ той приема тяхното предложение да стане главнокомандващ на Българската армия във войната срещу хитлеристка Германия. След като приема, генерал Маринов издава устни заповеди по телефона, до командирите на частите на Софийския гарнизон, „да се поставят в подчинение на новото отечественофронтовско правителство“. Подобни заповеди са предадени и до командирите на войсковите поделения из цялата страна.
Другият важен фактор е настъпването на Червената армия, която на 5 септември започва настъплението си по българските земи. На 8 септември командващият Трети украински фронт маршал Толбухин се обръща към българския народ: „Българи! Червената армия няма намерение да се бори срещу българския народ и неговата армия, тъй като го счита за братски народ. Червената армия има една задача — да победи немците и да ускори настъпването на всеобщия мир.“ На 10 септември Червената армия навлиза в София.
На 17 септември министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”:
„Наредбата закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България във войната и за злодеянията свързани с нея“ (т.нар. Закон за народния съд) е приет от правителството на 3 октомври 1944 г.
В словото си „Разкопки на паметта”, произнесено през 1990 година на среща на интелектуалци със столичани, писателката Блага Димитрова говори за „избитите без съд и присъда” през септември 1944 година: