Георги Димитров
Георги Димитров след приемането на Конституцията от 1947 г.

„От всички градове, от всички села пристигаха хора с поръка – Народът иска Република. И водачи, и народ на 8 септември т. г. масово и с радост се стекоха пред изборните урни, за да осъществят отдавнашната си мечта – Народната република“, с патос съобщават националните ни ежедневници и цитират думите на Георги Димитров „Монархията и Кобургската династия са омразни на народа. Народът иска Република!“. Датата е 8 септември 1946 година. България все още е окупирана от Червената армия, в страната цари атмосфера на страх, наложена след „Кървавият четвъртък“ на 1 срещу 2 януари 1945 година, когато са убити регентите, депутати, министри, генерали, полковници, издатели на централни вестници и публицисти.

Превратът и Републиката

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България официално поема курс на налагане на комунистическия режим в страната. Регентите на малолетния цар Симеон II – княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, са заменени от Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. До края на годината, без съд и присъда, са избити стотици държавници и интелектуалци, а Отечественофронтовската власт узаконява тези убийства със създаването на Народния съд през октомври. В условията на напрегна международна обстановка след края на Втората световна война, управлението на страната е подчинено на директивите, изпращани от Москва.

„През 1946 година е поставено началото на Студената война и са подготвени Парижките мирни договори, които ще бъдат подписани на 10 февруари 1947 година в Париж между държавите от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия“, подчертава историкът от Софийския университет проф. Евгения Калинова.

За да бъде променено управлението на страната, са необходими редица други условия, най-важното от които е промяната на Търновската конституция.

„Не става дума за нищо друго освен за крещящо погазване на Търновската конституция. Според член 141, ал.2 царят свиква Великото народно събрание, за да обсъжда въпроси за отстъпване и разменяне на част от територията. „За да измени или прегледа Конституцията, решението на този предмет изисква вишегласието на две третини на сите членове на събранието“. Другият важен член 167 постановява „Предложение за изменение или преглеждане на конституцията“. Става по същия начин, както при издаването на законите – с мнозинство от две трети. „И речените в горния член 167 предложения се считат приети, ако за тях подадат глас повече от две третини от всичките членове на Народното събрание.“ Много точен текст, в който се предвижда да има промяна на конституцията и този текст изобщо не предвижда референдум. Такава форма изобщо не се предвижда в Търновската конституция“, коментира събитията около Референдума историкът Пламен Цветков.

Това са историческите факти и тълкования на събитията след 9 септември 1944 година. В очите на хората, които са съвременници на тези промени, те преобръщат живота им с „надежда и енергия за подем на страната“, разказва един от директорите на държавното радио Богомил Нонев в интервю за Българското национално радио (БНР) през 1986 година.

Преди провеждането на Референдума настоящият министър-председател Кимон Георгиев заявява: „Силата на Отечествения фронт се корени в доверието на българския народ и нашето поведение в тези избори ще се вдъхновява от тази основна мисъл, че българският народ е с нас и че нямаме нужда от накърняване законите и реда, за да се сдобием с доверието на българския народ.“

В този период, по време на заседание на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти), БРП (к), Добри Терпешев обръща внимание на фактическата вътрешнополитическа ситуация с думите “…сега не може да се предизвика криза, но утре, когато войските на СССР си отидат, тогава противниците възнамеряват да минат в настъпление“. Това е и едно от опасенията на новия министър-председател на България Георги Димитров, който пише в своя „Дневник“ – „…ние далеч не сме така силни, голяма роля за това трябва да се отнесе за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали гражданска война.“

Референдумът и обявяването на Народната република

На 8 септември 1946 година в България се провежда референдум с участието на над 4 милиона и 100 хиляди избиратели (91,63% от гласоподавателите). От тях 92,72% се обявяват за премахването на монархията и обявяването на България за република. Привърженици на монархията оспорват резултатите и заявяват, че Червената армия е оказала влияние върху референдума. Според юриста Михаил Геновски, депутат от БЗНС в XXVI Народно събрание, народният патос се превръща в единодушно одобрение при гласуването на референдума.

Пропагандният апарат на Отечествения фронт излиза с приповдигнати репортажи: „В деня на изборното веселие на въпроса на един чужд журналист: „Кой те накара да гласуваш?“, Айше възторжено отговори: – Сърцето ми!“; „Майки и бащи със своите деца на ръце идват ентусиазирано да подкрепят великото дело на Отечествения фронт“;  „И старата баба иска да гласува“ и т.н. Отразяването на това мащабно гласуване е и истинско предизвикателство за репортерите на държавното радио, които също се носят на „вълната на всеобщия ентусиазъм“, разказва през 1986 година Ана Велева.

В рамките на няколко дни царица Йоанна, цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза са принудени да напуснат страната. В първото си обръщение към българския народ през 1991 година, по случай Деня на независимостта – 22 септември, Симеон II нарича Референдума от 1946 година „пародия на плебисцит“.

На 4 декември 1946 година е публикуван проектът на Отечествения Фронт за нова конституция. Избрано е VI Велико народно събрание, което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в него има БРП (к). Приетата Димитровска конституция, която е съставена под ръководството на Георги Димитров и по модел на конституцията на СССР от 1936 година, остава в сила до 18 май 1971 година. В нея е записано, че „всеки гражданин е равен пред закона, освободен от дискриминация, има право на социална помощ и свобода на словото, печата и събранията, неприкосновеност на личност и дом. Забранява се всяка дейност, която може да застраши постиженията на Септемврийската революция“.

По тази публикация работи Милен Димитров