Богдан Димитров Филов — забележителен археолог и историк на изкуството, но и политическа личност, която олицетворява епохата на борбите за национално обединение.
„Професор Богдан Филов е оставил трайна диря в развитието на българската наука и на университетското образование и е изиграл зловеща роля в най-новата ни история. Неговият житейски път е пример за интелектуално и морално опустошение на една творческа личност, отдала дарбата си, името си, делата си на най-реакционните сили в обществото, на най-ретроградната идеология — фашизма.“
Думите на акад. Илчо Димитров обобщават „двуликия“ образ на учения-политик, който работи усилено за съхраняването на българските културно-исторически паметници в периода на Балканските войни и Първата световна война, а след това изведнъж „рязко“ поема по пътя на своята закъсняла и злощастна политическа кариера на държавник. Кариера, която приключва с изпълнението на смъртните присъди на осъдените от Народния съд в ранното февруарско утро на 1945 година. След демократичните промени в България голяма част от издадените присъди съвсем основателно са отменени. С решение №172 от 26 август 1996 година Върховният съд на Република България отменя присъдите, произнесени от Първи върховен състав на Народния съд.
„Едва след 10 ноември 1989 година, след свалянето на Тодор Живков, дневникът на Филов бе пуснат за продажба заедно с още няколко книги, арестувани в „сливенския затвор“, пише в послеслова към книгата „Богдан Филов — Дневник“ акад. Илчо Димитров.
Дневниците на археолога
Наред с всички останали административни въпроси, които занимават представителите на българската власт, в териториите с българско население след Балканските войни, са дейностите по опазването и съхранението на културно-историческите паметници. Научните експедиции за изучаването на античните и средновековни исторически паметници в Тракия, Македония и Добруджа са осъществени за период от четири години (1912-1916). В състава им влезли най-изтъкнатите български учени, сред които бил и археологът д-р Богдан Филов. По това време той е доцент в Софийския университет и директор на Народния археологически музей в столицата.
„За всички експедиции Филов се подготвял старателно. Предварително проучвал излязлата литература за съответния район, вземал си необходимите бележки, а издадените вече латински и старогръцки надписи грижливо изписвал на отделни листове, за да може да ги провери на място. А по време на самите експедиции си вземал подробни бележки, чертаел архитектурни планове, правил фотографски снимки, водил и стенографски дневници. След това от събрания материал извличал най-важното. Така били съставени дневниците за трите пътувания — през 1912—1913, през 1915 и през 1916 година“, пише за експедициите на Богдан Филов съставителят на книгата „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония“ проф. Петър Петров.
В докладите, които Богдан Филов изпраща до Министерстерството на народното просвещение, се посочва необходимостта от запазването на старините по време на война и ролята на „върховното войсково командване“ при експедициите за научното изследване на „новите земи“.
„Опитът, който вече добихме в това отношение през време на войната през 1912—1913 година, както и необходимостта на мерките, които трябва да се вземат при всяка една война за запазването на историческите и художествени паметници, ме карат да вярвам, че и този път уреждането на подобна мисия ще даде резултати, които един ден достатъчно ще бъдат оценени от науката и които няма да останат без значение при разрешението на много практичиски въпроси.“
За пътуването си в Македония Богдан Филов представя и отделен доклад, в който съпоставя общите черти и значението на изследваните паметници. В неговото заключение той пише:
„В сравнение с условията в стара България може да се изтъкне, че в Македония паметници от римско време не се срещат тъй много, както у нас, а пък могили въобще съвсем липсват. В замяна на това много по-изобилни и по-разнообразни са паметниците от по-ново време, особено църковните старини. Тъкмо тези последните са особено важни за нас, тъй като те са непосредствено свързани с нашата история и с нашия национален бит. По тази причина на тяхното изучаване и запазване би трябвало да се обърне особено внимание.“
„Само за десетина години Богдан Филов изпъкна като най-добре подготвения, най-ерудирания, най-продуктивния български археолог. По време, когато по-голямата част от учените бяха пионери в своите области, Филов не беше просто пионер. Той беше учен на европейско равнище“, пише в студия за него акад. Илчо Димитров.
Близо две десетилетия от живота си Богдан Филов отдава изцяло на Софийския университет. Той ръководи новооткритата катедра по „Археология и история на изкуството“, а лекциите му се посещават и от студенти от други факултети — мерило за най-високо лекторско майсторство. През тези години Европа и светът едва успяват да се съвземат от последиците на Първата световна война. Българското общество е във всестранна и дълбока криза, която засяга крехката ѝ социална структура, националната психика и подкопава държавно-политическото устройство.
Но неговите думи са запазени не само в археологическите и в политическия му дневици. В историческите записи, които се съхраняват в архива на Българското национално радио (БНР), се открояват обръщенията на Филов в качеството му на министър-председател към народните представители или на официални събития. И тук в словото му при откриването на Седмицата на българската книга в Университетската библиотека министър-председателят и министър на народното просвещение (проф. Богдан Филов) говори за съхраняващата и пропагандна роля на книжовността, която тя има за обединението на нацията:
Дневникът на държавника
„Нито ученият Филов с неговите приноси за развитието на младата българска наука, нито реалното и зловещо присъствие на политика Филов с неговата историческа отговорност можем да премълчим. Нито единия, нито другия можем да изхвърлим от историята. Трябва да ги обясним, да им намерим заслуженото място“, подчертава акад. Илчо Димитров.
През октомври 1938 година Богдан Филов поема поста на министър на просветата в кабинета на Георги Кьосеиванов. В онези бурни години на политически превратности Софийският университет е един от източниците на кадри, с които се попълват правителства и всяка партия се чувства длъжна да има сред ръководните си кадри хора от академичните среди. Година и половина по-късно, през февруари 1940 година, с Указ № 8 на цар Борис III Богдан Филов вече е начело на Министерския съвет. За неговото избиране говори проф. Георги Марков в предаването „Министър-председателите на България“ на програма „Христо Ботев“ с водещ Анета Янакиева, през 2000 година:
Първият сериозен успех за правителството му е подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната от Румъния на България. В словото си на извънредна сесия на XXV Обикновено народно събрание министър-председателят отбелязва заслугата на Хитлер и Мусолини за сключването на спогодбата. Записът е съхранен в историческия архив на БНР:
Няколко месеца по-късно, по повод поемането на „новоосвободените“ земи от българската администрация, министър-председателят проф. Богдан Филов чете в Парламента Прокламация за обединена България:
В подробните записки, с които Богдан Филов продължава да води своя политически дневник, се откроява един пасаж, в който той посочва критиката на цар Борис III към законодателната дейност на министъра на вътрешните работи Петър Габровски:
„Царят ми каза, доста сърдит и нервиран, че върнал на Габровски указа със закона за многодетните семейства, защото според него царското семейство нямало да бъде българско. Царят изобщо не харесва закона в тази негова част, която се отнася до ергените, намира, че някой ни подвежда да гласуваме неща, които ще се вземат на смях и които не са за днешните моменти. Ако бил чел предварително и закона против евреите (Закона за защита на нацията), и с него нямало да се съгласи.“
Тези подробни бележки, които Богдан Филов води от август 1939 до септември 1944 година, са единственият изчерпателен исторически източник за провежданата държавна политика в годините на Втората световна война. На 20 януари 1941 година решението за влизане в Тристранния пакт е одобрено, а през март министър-председателят Богдан Филов подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към пакта. Последният запис в дневника на Филов описва опитите на Русия да управлява България от Москва след изтеглянето на германската армия от страната.
„Онзи ден, когато се узна за министерската криза у нас, по радиото от Москва се даваше съвет на българските патриоти да работят и поддържат само едно правителство на Отечествения фронт. Ако такова правителство не можело да се създаде, тогава патриотите можели да подкрепят и друго правителство, само ако то възприеме главните искания на Отечествения фронт, които се изброяваха изрично.“
Продължителният и мъчителен път на дневника на Богдан Филов до неговите читатели е описан в послеслова на второто му издание от акад. Илчо Димитров.
„Тази линия на налагането на табу върху източниците на новата ни история представлява една от съществените страни на класово-партийния подход в историята. Тенденциозно подбрани извадки от дневника са публикувани непосредствено след 9 септември 1944 година във вестник „Народен съд“, и то в подкрепа на обвинителния акт срещу Филов и съподсъдимите му.“