Държавна агенция „Архиви“
Регентите в съдебната зала - отляво на дясно: Богдан Филов, Княз Кирил Преславски, ген. Никола Михов

В късния следобед на 1 февруари 1945 г. 1-ви и 2-ри състав на Народния съд произнасят първите смъртни присъди от започналите на 20 декември 1944 г. процеси, организирани под диктата на Москва и комунистическата партия. Присъдите се произнасят в столичната Съдебна палата, която в този ден е обградена от многохиляден митинг, свикан от Областния комитет на Отечествения фронт. В атмосферата ни пренася репортаж от митинга около съдебната палата на 1 февруари 1945 г. Записът е от грамофонна плоча:

Същата нощ на 1 срещу 2 февруари край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма присъдите са изпълнени по абсолютно варварски начин, а самият акт е запечатан в аналите като „Кървавият четвъртък”. В тази разправа смъртта си намират 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов. Екзекутирани са освен Богдан Филов и другите двама регенти на малолетния Симеон II – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Иван Хаджийски, звукорежисьор в Радиото, разказва като очевидец за нощта на 1 срещу 2 февруари, запис от 2003 г.:

През 1964 г. царица Йоанна си спомня: „Това не бе нито акт на партийно правосъдие, нито жест на социално отмъщение, разбираемо, макар и облечено в грешките и жестоката слепота на революционерите. Това бе само изпълнение на една чужда политическа воля, извършено в най-трагично сервилно почитание.”

Но за същината на това „дело“ в името на народа представа може да се добие от т. нар. Отчет на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров:

„Вярно е, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2857 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни. И наистина, кои лица разстреляхме?

Ами това са:

1. тримата регенти, между които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни;
2. поставихме на подсъдимата скамейка духът на „О Боже почиващия Цар Борис III”, за да го развенчаем като „народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ;
3. разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър-председатели;
4. разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила;
5. 67 души народни представители от фашисткото ХХV Общо Народно събрание.

Но само това ли?

Не, ний разстреляхме тоже целия висш военен съвет; целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др.; разстреляхме целия апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр.,
Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.
Прочие, примерът, който даде Нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.
Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.”

Както се казва, коментарът е излишен. И не е случайно, че този „български опит” е сочен от Москва за пример за други страни… В крайна сметка Народният съд изпълнява политическата задача, с която е замислен. Той смазва не само политически, но и икономически, както и като социален капитал, стария елит на буржоазна България. А чувството на страх, който всява в обществото, се оказва особено резултатно за комунистическата партия, която по този начин разчиства терена за пълно овладяване на властта. „Процесите да послужат за превъзпитание на народа”, както диктува тогава и Георги Димитров от Москва.

Ето затова трябва да се припомнят такива събития от историята. И е разбираемо, че макар и с късна дата, след демократичните промени в България голяма част от издадените присъди съвсем основателно са отменени. С решение №172 от 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите, произнесени от Първи върховен състав, а с решение № 243 от 12 април 1996 г. се отменят тези на Втори върховен състав. През 2010 година, с приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, са реабилитирани осъдените от Трети върховен състав. На 19 януари 2011 г. правителството взима решение датата 1 февруари официално да се отбелязва като „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим”.

По тази публикация работи Радослав Диков