Иван Спасов (17 януари 1934 – 22 декември 1996) е една от ярките личности на българския ХХ век. Завършил хорово дирижиране в класа на проф. Георги Димитров и усвоил принципите на свободното интерпретиране на композирането при именития Панчо Владигеров, Иван Спасов кандидатства и е приет във Варшавската музикална академия. Варшава вече се е наложила като един от авангардните центрове в музиката и са организирани първите прочути „Варшавски есени“. Там Спасов диша въздуха на обновлението в музикалния живот и учи в двугодишен курс оркестрово дирижиране при световноизвестния симфоничен диригент Станислав Вислоцки, а композиция – при ректора на Академията Казимйеж Шикорски. Едновременно със специализацията си там написва и първата си симфония, соната за виола и пиано и няколко песни. Дирижира и оркестъра в Академията и Варшавската филхармония. Осъзнал, че истинският творец трябва да е в крак със своето време, той се завръща в България и започва активна творческа, преподавателска и диригентска дейност. Преподава в АМТИИ – Пловдив, диригент е на Пловдивската филхармония (1962 – 1968), на камерния оркестър в Пловдив (1964 – 1973) и от 1970 до 1991 – на Симфоничния оркестър в Пазарджик. Забележителна е организаторската и диригентската му дейност с този оркестър. Сам той казва, че се гордее с него. С него реализира изпълненията на 120 български композиции, половината за първи път. Повече от петдесет са гостуващите диригенти – наши и чужди – и над стотина са солистите. Достатъчно е да споменем някои от имената, доказателство за високото професионално ниво на оркестъра и авторитета на неговия ръководител: Панчо Владигеров, Марин Големинов, Лазар Николов, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Константин Илиев… Не по-малко значим е фактът, че Иван Спасов не се задоволява само да го ръководи, но експериментира и непрекъснато търси нови форми за популяризиране на симфоничната музика и повишаване на музикалната култура в града. Важно е да отбележим, че по негова инициатива е организиран фестивалът „Зимни музикални вечери“, който вече носи неговото име и тази година в края на януари ще се проведе за 43-и път.

Периодът между 1960 – 1980 г. е един от най-плодоносните в неговото развитие и израстване като композитор. Повече от 240 са творбите за различни състави, с които той се налага като един от най-видните наши съвременни творци, но става известен и в чужбина. Четири са неговите симфонии, четири са инструменталните концерти, десетки са камерните творби, няколко са ораториите. Значително наследство оставя и в хоровата музика, като много от нашите вокални формации печелят престижни международни награди именно с изпълнението на тези майсторски пиеси, съчетали елементи от фолклора и съвременни композиционни средства. Автор е и на операта „Смъртта и възкресението на Иисус“, която обаче остава недовършена. Чуйте една от хоровите творби на Иван Спасов „Бегала Рада“ в изпълнение на Смесения хор на БНР, диригент Любомира Александрова.

Иван Спасов обича и литературата и е един от малкото музиканти, които хващат и перото. През 1989 г. издава „Небесносиньо утро, пладне и път след пладне“, през 1993 г. – „Животът ми – опит за реконструкция на една разпиляна мозайка“, а през 1994 г. – „Иван Спасов – 60 стъпки по пътя за храма“ (в съавторство с Ангел Ангелов).

От 1989 г. до внезапната си смърт през 1996 г. Иван Спасов е ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Композитор, диригент, педагог, музиковед и писател, през целия си жизнен път Иван Спасов остава верен на творческата си природа, без да направи никакви компромиси. От мъдростта на опита – жизнен и творчески, в последното си интервю, съхранено в Златния фонд на БНР, Иван Спасов споделя мисли за разума, изкуството, оценката, смисълът…