Преди 30 години на 19 януари в сградата на френското посолство в София се състоя една знаменателна среща, останала в най-новата ни история като „Закуската на Митеран с български интелектуалци“. Като далечна и, разбира се, случайна алюзия можем…

Ако не можеш да полетиш, тогава тичай, ако не можеш да тичаш, тогава върви, ако не можеш да вървиш – пълзи, но каквото и да правиш, трябва да продължаваш да се движиш напред Днес се отбелязват 90…

На Фол Любимата дева изпрати ни на път в теменужни зори, целуна за подвиг челата ни, по къдрица ни подари. Взе лилия, в слънце потопи я и хвърли я през планини… Ний вдигнахме своите копия на път…

Когато преди 30 години на 7 декември тръгнал на последното си пътешествие – а той много обичал да пътува – мнозина навярно ще да са помислили, че това е поредната му шега. Уви, тръгнал си е наистина……

„Режисьорът трябва да бъде част от съвестта на една нация и да знае, че това е неговата роля, че той е мисионер, че той е апостол, че той трябва да казва нещата, които дори политиците не искат…

Трудно е някак един изкушен от оперното изкуство меломан да разбере как така едно мецосопрано от световна величина като Александрина Милчева е било недолюбвано, даже игнорирано в родината и носено на ръце в чужбина. Това, разбира се,…

И все пак е имало премиера. Ако първото от двете представления се сметне за премиера. Било е на сцената на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (дн. НАТФИЗ). Второто представление е било и последно. А, да, имало е и едно…

„Аз обичам моето село Блатешница, Радомирско. Израснал съм сред хубава, чиста природа. Но съм бил много палав като малък. Хапан съм от куче, кълван съм от петел, настъпван от вол, ритан съм от магаре и кюскан от…