Трябва да знаеш да губиш с достойнство. Губил съм красиви партии и съм се чувствал горд от играта си. Понякога печелиш без блясък, а друг път губиш със стил. Не съм супергений. Зная да губя и не се страхувам да го правя. Но търся винаги победата на границата на възможностите ми. Така накратко описва шахматната си философия гросмайстор Веселин Топалов.

Той е роден в Русе на 15.03.1975 г. Започва да играе шахмат от осемгодишен в местен кръжок при треньора Димитър Синабов, а после при известния шах майстор Петко Атанасов. През 1989-та година печели Световното първенство за юноши до 14 години в Пуерто Рико, а само година по-късно и Световната титла до 16 години в Сингапур. През 1992 г., едва 17-годишен, става гросмайстор. Следват много победи в престижни турнири над буквално всички големи съвременни имена в шахмата. Всъщност той е единственият, който е надигравал и четиримата активни световни шампиони.

Топалов е безспорен лидер и гръбнак на българския национален отбор от 1994 г. насам. На Олимпиадата в Москва през същата година той бе в основата на големия успех, постигнат от отбора – четвърто място в изключително силна конкуренция.

През следващото десетилетие в неговия актив се натрупват многобройни призови места в авторитетни турнири. За всички специалисти е ясно, че Веско е на крачка от влизането в световния шахматен елит. През 1999 г. той е 16-ти в турнира за световната титла, през 2000 г. достига до четвъртфинал, а през 2004 г. вече е полуфиналист. Неговото място в големите супертурнири вече е резервирано.

Върхово постижение е разделянето на първото място с бившия световен шампион Гари Каспаров на супертурнира в Линарес. Веско го побеждава в последния кръг, а куриозното е, че това е последната турнирна партия на Каспаров – след Линарес той се оттегля от активна състезателна дейност. През 2005 г., 2006 г. и 2007 г. българинът печели първото място на супертурнирите М-Тел Мастърс в София.

През 2005 г. в Сан Луис, Аржентина Топалов е сред 8-те най-силни шахматисти на планетата, които в двукръгов турнир трябва да излъчат новия световен шампион. Тази надпревара се превръща в неговия звезден миг. Още от самото начало той поема лидерството, не изпуска до края водачеството и с цяла точка и половина пред втория става световен шампион. За цялата световна шахматна общественост става очевидно, че е най-силният шахматист в света. През същата тази година става носител на наградата „Оскар в шахмата“. През 2006 г. Топалов постигна второто най-високо ЕЛО (2813) за всички времена.

През септември-октомври 2006 г. Топалов трябва да защити своята титла срещу претендента Владимир Крамник от Русия. Мачът от 12 партии завършва наравно – 6:6. В тайбрека по ускорен шах той отстъпва с 1,5:2,5 т.. Традицията повелява загубилият мача за титлата световен шампион да получи реванш, но Веско е лишен от това право.

През януари 2007 г. Топалов разделя първото място на супертурнира във Вайк ан Зее, заедно с Левон Аронян и Теймур Раджабов.

През юли 2009 повтаря върховото си постижение от 2813 точки, с което се нарежда на четвърто място във вечната ранглиста сред неколцината шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 т. Той е един от малцината шахматисти, оглавявали световната ранглиста, откакто през 1970 г. ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО за мярка на силата на шахматистите.

През февруари 2009 г. в София Топалов побеждава Гата Камски с 4,5 — 2,5 в мача на претендентите за световната титла. По този начин печели правото да оспорва през пролетта на 2010 г. в директен мач титлата на световния шампион Вишванатан Ананд. Мачът се играе от 21 април до 12 май 2010 г. в София. Ананд печели с 6,5 — 5,5 и запазва титлата си.

Кои са другите носители на наградата, присъждана всяка година на най-добрия български спортист