„Някъде в края на 1945 година нашият провинциален литературен кръжок беше посетен от Божидар Божилов. Той попадна сред нашата ентусиазирана среда и ний ловяхме всяка дума, излязла от устата му. Тъканта на поезията му беше ефирна, тънка и крехка. Докоснеш ли нещо, се разпада! Ако не се съобразиш с неговия поетичен натюрел, нищо не можеш да разбереш от неговата тънка, ажурна, полуимпресионистична фраза. Красотата ѝ е в неуловимостта на настроението, в каприза на момента — поезия, изтъкана най-вече от мечти.“
Думите на литературния критик Здравко Петров описват мечтателната природа на поета Божидар Божилов, за когото той добавя, че „музите са оставили край люлката му най-вече дарбите на мерената реч“.
(На)мерената реч
Поетът-лирик, белетрист и драматург, автор на документална проза, пише още стихове за деца, очерци и литературно-критически есета. В тях ясно личат влиянията на руските поети символисти, както в случая със стихотворението „Кръговрат“, посветено на съпругата му Корнелия. В краткия стих той описва онова дълбоко чувство — любовта, която остава в спомените за двамата влюбени. Този кратък стих съдържа емоцията на забележителното стихотворение на Александър Блок „Нощ, улица, фенер, аптека…“, увенчано в своя край с думата любов.
Ще идват пролети. Ще отминават.
Бях млад. Сега не съм. Ще остарея.
И ще умра. И няма да остане
от мен и тебе нищо друго,
освен ония стихове, в които
ще идват пролети, ще отминават,
ще бъда млад, след туй ще остарея
и ще умра, и няма да остане
от мен и тебе нищо, нищо
освен любов.
„Като поет е изповедно-емоционален и дори сантиментален при разработката както на интимни, така и на граждански, политически и патриотични мотиви. В поредица стихотворения-посвещения заявява духовната си близост с именити световни творци и особено с руски писатели на ХХ век — Ахматова, Александър Блок, Есенин, Шолохов, Вознесенски. Пише с импресионистична лекота, използва баладични образи, запечатва поетични мигове и душевни движения без да изпада в самоцелен психологизъм“, допълва творческия му образ и библиографът от Института за литература при БАН Диана Ралева.
В своите ученически години Божилов завършва гимназия във Варна, следва медицина, а впоследствие и право, което завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). И тук, както пише Здравко Петров, започва неговата „органическа връзка с революционната романтика на времето“. В периода около Втората световна война и Деветосептемврийската революция много от поетите (Поколението на 40-те години), към който се числи и Божидар Божилов, поемат по пътя на „новите творчески перспективи“.
Промяната на естетическите и тематичните паралели на Поколението на 40-те години е свързана с необходимостта от подсилването на пропагандата, която утвърждава Деветосептемврийската революция. В първите години след установяването на новата власт Божидар Божилов сякаш прекъсва своята писателска кариера. Започва работа като редактор в Радио София, а след това е назначен за главен редактор на списание „Радиопреглед“.
В последното си интервю приживе, през май 2005 година, пред докторанта от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ Любомира Константинова, Божидар Божилов говори за този период от живота си, като очертава мястото и коренната промяна в развитието на изкуството и Радиотеатъра в програмите на Българското национално радио (БНР):
„Изкуството стана много по-близко до техниката, до начина, по който се взимат интервюта. Започна да се работи веднага и нямаше как – след като ти е поръчано да направиш нещо, трябва да го свършиш в определения срок. Веднага започна да се създава нова продукция, просто тя трябваше да се изработи и работата започна моментално. Радиотеатърът се развиваше много добре, защото той беше едно отражение на живота и изпълняваше тази своя функция много добре. В началото той беше отражение на действителността, а по-късно от най-голямо значение беше точността при пресъздаването й. Също и реалността, краткостта и “свиването” на нещата.“
В тези години, по молба на композитора Любомир Пипков, той пише „Химн на 9 септември“ — „На победата ѝ трябва химн, защото това тържество ще бъде завинаги!“, му казва композиторът, който създава и музиката на песента. В интервю за БНР през 1973 година Божидар Божилов разказва за вдъхновението от Деветосептемврийската победа и „непомръкналото знаме на героите“:
В Златния фонд на БНР е съхранен запис на химна от 1954 година в изпълнение на Българската хорова капела с диригент Светослав Обретенов.
Поетът на партията
Кариерата на Божидар Божилов продължава в печатните медии, последователно като: отговорен секретар на вестник „Литературен фронт“, редактор на „Български писател“, главен редактор на списание „Пламък“ и директор на издателство „Народна култура“. След 1980 година е главен редактор на вестник „Пулс“ и на списание „Факел“. В тези години излизат и над 50 негови книги със стихове, разкази, критика, пиеси и преводи.
Една след друга се появяват: поемата „Димитров“, посветена на вожда на „народната демокрация“ Георги Димитров, стихосбирката „Венец пред саркофага на Сталин“, както и няколко книги със стихове за деца —„Суворовец и нахимовец“, „Добри и весели другари“ и ученическата повест „И дъх на бензин“. Написва и първия научно-фантастичен роман в стихотворна форма „С ракета „LZ“ на луната“.
Неговото драматургично творчество се реализира в няколко пиеси: „Пробният брак на Ани“, „Посещение в миналото“, „Бреговете на любовта“, „Доктор Донкин“ и „Звънете ми на телефон…“, която предхожда написването на криминалната повест „Клопки“ — историята на едно престъпление и на една пиеса за него.
През 1979 година на Националната писателска конференция на тема „Социалистическият начин на живот и литературата“ Божидар Божилов говори за съвременната българска поезия като негов „непосредствен, реален продукт“.
„Тогава, когато изгряваше зората на младия социалистически ден, на най-младия тогава град, на младата република, и ние бяхме млади“, разказва своите спомени Божидар Божилов в предаването „Студио събота“ през 1972 година. Поетът си спомня за пристигането си в „онова пусто поле“, където започва строителството на Димитровград:
Същата година излиза и „Антология на античната и новата гръцка поезия“, на която той е съставител, съвместно със Стефан Гечев. За запознанството си с носителя на Нобеловата награда за литература за 1979 година Одисеас Елитис Божидар Божилов говори в свое интервю за БНР през пролетта на 1997 година.
Поетът участва и в съставянето на редица други тематични антологии: „Човекът-звезда: Стихове за полета на майор Гагарин“; „Ти помниш ли Альоша…; „Антология на съвременната военно-патриотична поезия“; „Безсмъртие: Стихове и проза от български писатели за Георги Димитров“, както и на: „Антология на българската любовна лирика“; „Докато обичам: Поетеси от цял свят“; „Напред, другари млади: Антология на стихове от съвременни автори“.
За съставителството на „Модерна българска поезия“ (Modern Bulgarian Poetry), издадена в САЩ, е избран за почетен доктор на университета в Айова.
И накрая „Всичко завършва с една книга“ (по Маларме)
Завършва всичко там, сред страниците бели,
които не мастило, а жадно са поели
привечерния хлад на оня миг случаен,
когато две очи погледнали са с таен
възторг към твоите. Завършва всичко там –
и трескавия глад, и веселия плам
на нежностите. Там е също тъй по-сетне
досадата лилава на часовете летни.
Омразата е там. Раздялата студена,
от градската луна нелепо осветена.
И там е също тъй понякога, уви,
разсъдъчния час с надгробните треви,
разбъркани от вятъра. Той шепне тихо
за оня първи миг забравените стихове.
В сърцето ти омраза и ярост се надига
към теб самия, теб, превърнат вече в книга.
А беше някога от нежности обзет,
човек, роден за младост. Сега си стар поет.
Сега не вярваш сам, че е било това,
засъхналото в празника на мъртвите слова.