Той твърди, че „не е унгарски композитор онзи, който не използва, не запазва и не претворява народното звуково творчество”. Виден учен, автор на множество статии и научни трудове по история на унгарските народни песни, Золтан Кодай посвещава целия си живот на събиране, изследване и популяризиране на народното музикално творчество на Унгария. Счита за своя мисия създаването на самобитна национална музика, без да изключва напълно онези чужди влияния, които биха могли да обогатят угарската музикална култура. Със своите симфонични и вокални произведения той допринася за тази култура и оказва значително влияние върху по-нататъшното развитие на националното и световно музикално изкуство.

Золтан Кодай (16 декември 1882 – 6 март 1967) се ражда в Кечкемет, разположен югоизточно от Будапеща, в музикално семейство. Бащата е железничар, свирещ на цигулка, а майката свири на пиано. В семейството е традиция да се изнасят домашни концерти. Золтан получава първите си уроци по музика от своята майка. Детството му преминава в градчето Галанта, чиито музикални картини дълго носи у себе си, за да създаде по-късно оркестровата си творба „Танци от Галанта” (1933).

Фрагмент от „Танци от Галанта”, изпълнява Симфоничен оркестър на БНР с диригент Марк Кадин, документален запис от 2017 година, продуцент БНР:

В гимназиалните си години Золтан взема уроци по цигулка, пиано, виолончело, пее в градския хор и свири в училищния оркестър. На 14-годишна възраст прави първите си композиции. През 1899 година гимназиалният оркестър свири негова увертюра, която е сърдечно посрещната от слушателите и получава заслужена похвала в един от местните вестници. През 1900 година Кодай започва да следва съвременно езикознание в Будапеща. По-късно се записва и в Музикалната академия „Ференц Лист” в столицата, в класа по композиция на Янош Кьослер (Ханс фон Кьослер). Още в студентските си години Кодай създава Адажио за цигулка и пиано (1905), симфоничната пиеса „Лятна вечер” за оркестър (1906). В Академията се запознава с младия музикант Бела Барток. Дружбата им прераства в приятелство за цял живот. През 1906 година между тях започва научно-фолклорно и творческо сътрудничество, свързано със събиране и издаване в многочислени сборници народни песни. През тази година Золтан Кодай пише дисертацията си „Построяване на строфите в унгарската народна песен“. Младият композитор пътува до Германия и Франция. Среща се с Ромен Ролан, слуша произведения на Клод Дебюси. През 1907-ма се ражда „Импровизация по теми от Дебюси”, написана от преките впечатления на досега с творчеството на великия френски композитор.

Завърнал се в родината си, Кодай продължава да пътува и да събира песни от местния фолклор. Посещава Северозападна Унгария, Трансилвания, Буковина, различни селски райони и записва около 3500 народни песни и танцови мелодии с множество вариации.
От 1907 година Золтан Кодай преподава хармония в Музикалната академия, а година по-късно получава композиторски клас и званието професор. Първата тетрадка вокални произведения „Пеене”, съдържаща 16 лирически песни, пише през 1908 година, а малко след това и една от най-ярките си ранни творби – Соната за виолончело и пиано (1909-1910).

Соната за виолончело и пиано, опус 4, I част: Фантазия – адажио ди молто. Изпълняват Стефан Попов, виолончело и Божидар Ноев, пиано. Запис 1968 година, продуцент БНР:

Преподавателската си дейност упражнява дълги години, а след пенсионирането си Золтан Кодай е избран за ректор (1945) и продължава да се занимава с научно-изследователска работа. Член е на Унгарската академия на науките от 1943 година, а по-късно става и неин председател.
Когато през 1966 година изнася лекция в Станфордския университет (САЩ), в аудиторията, в негова чест звучат музикалните му творби.

Бележит творец, Золтан Кодай е един от основоположниците на съвременната унгарска музикална култура, на модерната унгарска композиторска школа, получила световно признание, музиколог-фолклорист, педагог, лингвист и общественик. През 20-те и 30-те години на миналия век създава най-добрите си творби, които определят мястото му в историята на унгарската и световната музика. Известният „Унгарски псалм“ и операта „Хари Янош“ утвърждават славата на композитора. Нова страница в симфоничната музика отварят „Танци от Марошсек” (1930) и „Танци от Галанта”. Творчеството на Кодай съчетава специфичните черти на унгарския национален характер – героична романтика, лирика и изобилие на фантазията. Произведенията му удивляват с мелодично богатство. Кодай остава верен на принципа на националност и реализъм, продължавайки хуманистичната традиция на класическото изкуство. Следвайки Барток, той се стреми да изгради нов език и стил на националната опера, използвайки палитрата от наблюдения върху живота и творчеството на хората.
В съвременния репертоар често присъстват негови произведения във всички жанрове: вокално-симфонични, оркестровите Вариации върху унгарска народна песен, симфоничната сюита „Хари Янош” (из едноименната опера), струнни квартети, Дуо за цигулка и виолончело, Соната за соло виолончело и много други.

Чуйте песента „Щъркелчето” в изпълнение на Детски хор „Бодра смяна”, диригент Лиляна Бочева, запис 1975 година, Златен фонд на БНР:

Кодай е известен като педагог, възпитал няколко поколения унгарски композитори. Той посвещава много сили и енергия на въпросите на музикалното образование, тъй като смята изкуството за „ефективната мощ на високия хуманизъм”. Най-ярка следа за съвременното музикално възпитание оставя със създадената от него система за обучение – „Методът на Кодай”, който от 2016 година е част от културното наследство на ЮНЕСКО.
Золтан Кодай реформира училищната система в преподаването по музика. В книгите си обяснява необходимостта от нова учебна програма за учениците, с нови песни за децата. Насочва вниманието към възпитанието и систематизирането на музикалния слух. Създава курс за музикално образование, който продължава от първата година на детската градина до хоровия изпит. Целта на музикалното обучение е чистото гласообразуване. Преподава се четене на ноти, нотиране по слух, транспониране и усещане за ритъм. „Да уча децата да четат нотите беше за мене винаги по-важно, казва Кодай, отколкото разчистването на пътя за кариерата ми”.
В знак на почит и признателност през 1975 година, в неговия роден град Кечкемет, е създаден Педагогически музикален институт „Золтан Кодай”, който подготвя бъдещите музикални педагози.