Бела БартокArchive A. H. Sebők
Бела Барток записва с фонограф словашки народни песни от Дражовце, 1907 г.

Класическа музика, композирана на основата на автентични народни мелодии, записана, нотирана и представена на европейските и американски концертни сцени от Бела Барток – пианист, композитор и един от основоположниците на европейската етномузикология.

Детството на унгарския пианист

На 25 март 1881 година в банатския град Нагисентмиклош в Австро-Унгария се ражда Бела Виктор Янош Барток. Баща му Бела е директор на земеделско училище и учител по музика, както и любител музикант. Майка му Паула е пианистка. Малкият Бела израства в богата на музика атмосфера – докато слуша концертите, изнесени от оркестъра на бащата, както и прекрасните класически произведения, изпълнени на пиано от майката.

Заедно със семейството си той прекарва детството си в различни провинциални градове. Неговият музикален талант се проявява още преди да може да говори със свързани изречения. На 4-годишна възраст той вече изпълнява 40 пиеси, които разучава заедно с майка си. Тя първа се заема с неговото методическо обучение, което по-късно продължава с различни учители. Деветгодишният Бела започва да композира малки танцови парчета, а две години по-късно свири за първи път пред публика. В изпълненията си включва и собствена композиция.

Учи пиано под ръководството на Ищван Томан, който е ученик на Франц Лист, както и композиция при Янош Кьослер. Под ръководството на изтъкнатия унгарски композитор Ернст фон Донани Барток започва професионалното си обучение в Будапеща, в Унгарската кралска музикална академия. Развива се бързо като пианист, а след като открива музиката на Рихард Щраус, тя стимулира и ентусиазма му към композицията.

През 1902 година Унгария е обхваната от дух на оптимистичен национализъм, вдъхновен от Партията на независимостта на Ференц Кошут. Докато неговите връстници протестират по улиците на Будапеща, 22-годишният композитор Бела Барток създава симфоничната поема „Кошут“ (1903) в стил, който напомня Щраус, макар и с унгарски привкус – произведение, което е посветено на великия патриот Лайош Кошут, бащата на Ференц и е прието възторжено от публиката.

„Трябва всеки, щом се превърне в мъж, да установи в името на каква идеална цел иска да се бори и според това да определи естеството на цялостната си дейност, на всяка своя постъпка. Аз от своя страна през целия си живот, във всяка област, винаги и по всякакъв начин ще служа на една цел: добруването на унгарската нация и на унгарската родина“, заявява Бела Барток в писмо до майка си през 1903 година, когато завършва следването си в Академията.

Селската музика

Заедно със своя приятел и сътрудник унгарският композитор Золтан Кодай, Бела Барток открива, че унгарската народна музика, мотиви от която използват в своите композиции, е музиката на ромите, които живеят в Будапеща. Това откритие слага началото на дългогодишно изследване на автентичната унгарска селска музика. В търсене на изворните образци Бела Барток продължава да събира фолклор от цяла Европа, почти през целия си творчески път. Той записва и обработва над 30 хиляди автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Чехия, Словакия, България, Турция, Русия и други държави по света. Издава и редактира десетки сборници и съживява унгарската музика, като съхранява народния дух в своите опуси.

„Селската ни музика е от изключителна важност за нас, унгарските композитори, защото в Унгария няма музикално-артистична традиция като тази на големите нации на Западна Европа. За да създадем артистичната музика на Унгария, трябваше да използваме като основа селската музика, поради липса на друга традиция. Абсолютно е невъзможно да се характеризира селската унгарска музика за толкова малко време. Въпреки това мога да ви кажа, че тя има много голяма стойност от естетическа гледна точка. Тези обстоятелства благоприятстваха в голяма степен резултата от нашето начинание по отношение на артистичната унгарска музика“, обобщава част от своите теренни проучвания и изследвания Бела Барток пред радио „Брюксел“ (на френски). Презаписът за Българското национално радио (БНР) е от юбилейното издание на плочи, които събират „Звуковият архив на Бела Барток“ (1912 – 1945).

„Моето композиторско творчество, именно защото извира от този троен (унгарски, румънски и словашки) източник, може да се приеме всъщност като олицетворение на мисълта за интегритет, която откакто се определих като композитор напълно осъзнавам: идеята за сродяването на народите, сродяване въпреки всякакви войни и беди. На тази идея се стремя да служа в музиката си, доколкото ми го позволяват силите. Затова не се затварям за каквото и да е влияние, дори да идва от словашки, арабски или какъвто и да било извор. Стига този извор да е чист, свеж и здрав!“, пише Бела Барток в писмо до музикалния критик Октавиан Беу през януари 1931 година.

Модерният композитор-класик

„Бела Барток успя да си изгради собствен стил – нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката – мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони“, определя значимостта на унгарския композитор критикът Огнян Стамболиев.

В поредицата „Звуковият архив на Бела Барток“ (1912 – 1945) са включени и редица записи с гласа на композитора на унгарски език: представяне на либретото на прочутата „Кантата профана“, което той създава на основата на две традиционни румънски коледни песни, и лекция за обиколката му из Анталия, която му осигурява различни местни фолклорни мотиви.

В интервю за БНР пианистът Антон Диков разказва за силното влияние, което му оказва музиката на Барток през 60-те години на ХХ век.

Разнообразното и обемно творческо наследство на Бела Барток се превръща в неделима част от фонда на унгарската и световна музика на ХХ век. Оригиналните му композиции включват: три клавирни и два цигулкови концерта, концерт за оркестър, симфонични поеми, оркестрови сюити, шест струнни квартета, голям брой камерни ансамбли и инструментални пиеси, вокални цикли, хорова музика и отделни солови песни. Изключително популярни и поставяни и в България са операта „Замъкът на херцога Синята брада” и балетите „Чудният мандарин” и „Дървеният принц”.

Поради ограничените възможности за пътуване и теренни проучвания, които налага Първата световна война, Барток се посвещава на изучаването на композицията и обработката на събраните фолклорни образци. Най-продуктивните му години са двете десетилетия, последвали края на Първата световна война (1918 година), когато музикалният му език е изцяло и експресивно завършен. Освен от Щраус и Дебюси, Барток е усвоил и редица други влияния от Франц Лист и модернистите Игор Стравински и Арнолд Шьонберг.

В този период унгарският композитор достига до своя новаторски и разнообразен, ритмично анимиран стил, който се опира на традицията, като дръзко експериментира с елементи, които се съпоставят без несъвместимост. Барток продължава и дейността си на концертиращ пианист, като свири в повечето страни от Западна Европа, САЩ и Съветския съюз.

Дита и Бела Барток в САЩ

Политическата ситуация в Европа се влошава след избухването на Втората световна война. Неговите антифашистки политически възгледи му създават сериозни проблеми в Унгария и след второ концертно турне в САЩ през 1940 година той емигрира там. Назначен е за научен сътрудник по музика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Получава и стипендия, която му позволява да преписва, редактира и публикува колекция от сърбохърватски женски песни, част от многото записи на балканска народна музика. Заедно с втората си съпругата, пианистката Дита Пастори-Барток, той успява да изнесе и няколко концерта.

В интервю за поредицата „Попитайте композитора“ Бела Барток разяснява на слушателите как са изградени трите действия на „Сонатина“ – „Гайда“ (Алегрето), „Мечи танц“ (Модерато) и „Финал“ (Алегро виваче). Записът от 1944 година (на английски език) е съхранен в Златния фонд на БНР.

„Тази сонатина първоначално беше замислена като няколко румънски народни танца за пиано. Трите части, които г-жа Барток ще изпълни, бяха събрани заедно и озаглавени „Сонатина“. Първото действие е танц – всъщност това са два танца, изпълнени от двама гайдари. Второто действие ми беше изсвирено от един селски цигулар на долните струни, за да наподоби рева на мечка. И последното действие съдържа други две народни мелодии, също изсвирени от селските цигулари, които записвах.“

„Сонатина“ – изпълнена от Дита Пастори-Барток.

16 години по-късно Барток написва оркестрова версия на сонатината, която нарича „Трансилвански танци“.

Последните години на Бела Барток са белязани от опустошителната левкемия, която му пречи пълноценно да преподава, да изнася своите лекции или да участва, заедно със съпругата си, в концерти. Независимо от това, той композира Концерт за оркестър, Соната за соло цигулка и Концерт за пиано № 3 (завършен от ученика му Тибор Серли).

Четвърт век след смъртта на унгарския композитор много от произведенията му са признати за част от класическата западна музика. Неговото значимо наследство обхваща четири от основните области на музиката – композиция, изпълнителски талант, педагогика и етномузикология.

По тази публикация работи Милен Димитров