Димитър Ненов (19 декември 1901 – 30 август 1953) принадлежи към едно талантливо поколение творци, наред с Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов, но години наред името му е малко познато. Той говори езика на музиката – виртуоз на пианото, създава творби с индивидуален почерк, събрали традиции и новаторство, които остават неразбрани и недооценени от голяма част от съвременниците му. Ненов се изявява като артист и човек с многостранни интереси в областта на философията, литературата, занимава се с математика и физика, и през първата половина на XX век е сред двигателите на българския културен живот.
„Пианист, композитор, диригент, критик и архитект“ – така се определя самият Димитър Ненов в автобиографично писмо от 1943 година. Роден е в Разград в семейството на военен и пианистка. От майка си получава първите уроци по пиано. Като ученик Ненов свири в училищни състави, пее в църковни хорове, самостоятелно се развива и усъвършенства в това, което го привлича най-силно – музиката.
След преместването на семейството в София за кратко негов педагог е Андрей Стоянов. Дарбата на пианист и голямото му желанието да продължи в музикална академия не среща разбиране от неговите родители. По тяхно настояване заминава за Дрезден и записва специалност „Архитектура“ във Висшето техническо училище. Наред с това учи пиано, теория и композиция в Консерваторията в Дрезден. Издържа се като пианист озвучител на неми филми в кино салон, както и към балетната трупа „Теа Джолис“. От това време са и първите му сериозни композиции, сред които Соната за пиано и Първа симфония. След завръщането си в България през 1927 година работи като архитект и проектира жп гари в страната, административна сграда в Русе и др. И така докато не осъзнава, че музиката е неговото призвание и той ѝ се посвещава изцяло. През 1931-ва заминава за Закопане, Полша, където специализира при един от големите пианисти на XX век – Егон Петри. Година по-късно се дипломира в Консерваторията в Болоня, Италия и се завръща в родината. Преподава пиано, професор е в Музикалната академия в София, концертира, композира, активно се занимава с обществена дейност. За съжаление, записите му са унищожени и до нас е достигнал един единствен, запазен във фонда на БНР. Димитър Ненов е солист на Софийска филхармония с диригент Васил Стефанов в Концерт за пиано и оркестър № 2 в Ла мажор от Ференц Лист. Датата е 12 януари 1952 година. Чуйте фрагмент от него.
Пътят на Димитър Ненов преминава през Радиото във важен момент от неговата история. През 1935 година той е поканен от Сирак Скитник в екипа на прохождащото държавно радио и става неговият първи музикален уредник. Своите знания и опит, наблюдения и участие в музикалния живот в чужбина, той втъкава в своята концепция за музиката в радиопрограмата. Съзнава силата на радиото като инструмент за разпространение, като институция, която възпитава вкус към музикалното изкуство. Работата го увлича и Ненов казва:
„Аз се считам за щастлив, че на мен се слага тази отговорна, но благородна задача да бъда едно малко камъче в основите на бъдещата голяма сграда, каквато е българската култура.“.
И така две години той гради Музикалния отдел на радиото. По негово настояване е закупен първият концертен роял. С идеята да обогати и постигне по-високо ниво на програмата, Димитър Ненов кани в студиото най-добрите български певци и инструменталисти. Те изнасят концерти „на живо“. Концертни изяви пред микрофона има и самият Ненов като пианист. За нуждите на радиопрограмите той създава четири оркестъра: салонен, джаз, народен и камерен оркестър, както и камерни формации. Така държавното радио става притегателен център за музикални творци и изпълнители. Димитър Ненов поставя началото на музикалния фонд на радиото, днешната Фонотека. За попълването ѝ закупува плочи от различни жанрове и от различни национални музикални школи. Под негово давление в ефира звучат творби от композитори като Дебюси, Стравински, Скрябин, Прокофиев, Бела Барток и много други. Въвежда нови рубрики в програмата, поръчва написването на нови произведения. По негова идея българските композитори създават сюити върху български народни песни. За тези години разказва Марин Големинов в интервю от 1979 година:
„Димитър Ненов беше прекрасен пианист, един културен музикант, който ясно виждаше привлекателните тенденции в развитието на европейска музика. От друга страна знаеше тая бедност на българската музикална култура, на която той принадлежеше и цялостно искаше да ѝ служи.“ Думи на композитора Любомир Пипков, който се връща в спомените си към едно трудно за всички творци време. Запис от 1972 година, съхранен в Златния фонд на БНР:
„Влюбеният носител на модерния стил“, „представител на модерното направление в европейска музика у нас“ (Иван Камбуров), „рицарят на духовния аристократизъм“ (Лъчезар Каранлъков). Все оценки за личността на Димитър Ненов. Концертиращ пианист, той печели аплодисменти на сцените в Германия, Дания, Италия, Полша, както и в България. „Трудно е да се отдели при Димитър Ненов композитора от изпълнителя – при него това бяха две изяви на една творческа необходимост“, казва Константин Илиев в запис от 1967 година:
„Моята пианистичност си е напълно самобитна, плод на звуково чувство, което кара пианото винаги да звучи с най-характерни благородни звукови акорди или пасажи…. Аз сам мъчно мога да кажа дали първо търся образи у пианото, или то ги налага; у мене то е вече напълно срасло – творчеството и пианото у мене вече са неразделни.“ („Димитър Ненов. Спомени и Материали“, съставител Лазар Николов).
Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър, за глас и оркестър, на вокално-инструментални творби, на клавирни пиеси и на вокална музика. Николай Градев изследва музикалното му мислене и пише, че той има своя „оригинална симетричноладова композиционна техника, чийто художествени резултати отразяват творческото кредо на композитора за „търсене на новото, недоказано дотогава“. Изследвайки архива на композитора, Полина Антонова защитава докторат на тема „Архивът на Димитър Ненов: систематизации, интерпретации, анализи.“ Чуйте какво разказа тя в интервю за Архивния фонд на БНР:
Представител на българския музикален модернизъм, произведенията на Димитър Ненов често са определяни като трудни за изпълнение. „Не съм мъчен за разбиране – напротив, много съм ясен, но трябва да се вдълбочи човек малко в моята музика. Моите неща харесват при първия път, но се разбират на десетия“, смята композиторът.
Музиколог и музикален редактор в БНР, Наталия Илиева разглежда творчеството му: „Оркестърът на Димитър Ненов е уникален, както и цялостната му личност. Оркестровото му мислене, багрите, ясната, прозрачна структура (която, вероятно е навеяна и от Ненов – архитекта) определят уникалността, прелестта на оркестровото творчество на Ненов.“
На 120 години от рождението на Димитър Ненов е посветен музикално-документалният филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“. Негови създатели са пианистката Венета Нейнска и видео продуцентът Ясен Харалампиев. В рамките на 18 минути филмът представя живота на твореца, а фон са част от клавирните му пиеси, изпълнени от Венета Нейнска. „Изряден, изряден във всяко едно отношение – в изказа си, начина на обличане, в писмата си, в обкръжението си“, споделя пианистката и разказва за част от работата си върху филма:
Димитър Ненов се откроява като творец, който се опитва да излезе от тесните рамки на културния живот на една следвоенна България. Сам определя своя стремеж към „свободно творчество“, към „здрава конструкция, желязна логика, форма, от която изниква самото произведение, изящност… широко волно изразяване на себе си с всички преживявания“, но не среща разбиране. Всичко това разклаща здравето му и той напуска света, ненавършил 52 години. Днес се отварят неговите ръкописи, изследва се творчеството му и се добавят нови и нови страни от личността на Димитър Ненов.
Фрагменти из Вокално-симфонична сюита „Тракия” за сопран, хор и оркестър – изп. Оркестър на Радио София, дир. Михаил Милков
Снимките в публикацията са част от дисертацията на Полина Антонова „Архивът на Димитър Ненов: систематизации, интерпретации, анализи.“
Редакция: Меглена Димитрова