Балет „Арабеск“ се ражда през 1967 година като експериментално балетно студио за съвременен танц. Пет десетилетия по-късно „Арабеск“ е единствената балетна трупа в страната извън оперните състави, която е с национален статут (от 2012). Първоначално към нея се присъединяват 12 балетисти – едни от най-изявените солисти на Софийската опера през втората половина на XX век. Сред тях е примабалерината Красимира Колдамова, която разказва: „Всичко започна с много любов към танца и необходимост за повече изява. В театъра се играеха само големи спектакли, а ние имахме и някои миниатюри, които бяха много хубави. Доказахме, че имаме публика и може да правим самостоятелни произведения. Първата ни премиера беше на сцената на Народния театър с Василе Марку, румънски хореограф, а следващото представление – с френската хореографка Францоаз Анде. Успехът се потвърди и започнаха покани от чужбина.“

В първите години директорите Любомир Горанов и Пенка Енчева работят само с чуждестранни постановчици, от които и Иржи Немечек (Чехия), Алберто Алонсо (Куба), Рану Ману (Гърция). През 1974 г. е поканена голямата хореографка Маргарита Арнаудова – първата българка, която създава танцови произведения за новосъздадената трупа. Макар и с доста обещаваща кариера в чужбина, тя решава да се посвети изцяло на „Арабеск“. През същата година става директор и художествен ръководител на балетното студио и в продължение на 20 години изгражда името му като най-авторитетния съвременен балетен театър у нас. Маргарита Арнаудова е автор на впечатляващи по своя характер постановки  „Нощта срещу Еньовден“, „Бариерата“, „Пролетно тайнство“, „Корен дълбоко в небето“ и много други производния. Нейните спектакли „Нестинарка“ и „Болеро“ присъстват и до днес в репертоара на балетната трупа.

Постановките на балет „Арабеск“ са същевременно модерни откъм танцова техника и търсещи българския образ в това изкуство. „В нашето творчество ние неминуемо рано или късно се сблъскваме с това, което ни е останало като традиция с най-дълбоките източници в българското народно творчество. Това е естествено – казва Арнаудова – защото, ако един хореограф иска да създаде един национален балет, т.е. да създаде национална хореография, единственото място, към което може да се обърне, това е нашият фолклор“. През годините балетното студио успява да се наложи не само като пространство, в което артистите овладяват до съвършенство всички форми на балетното изкуство, но и като школа за новите поколения хореографи. През 1995 г. е учреден конкурсът за млади хореографи в памет на Маргарита Арнаудова, в който бъдещите балетмайстори работят по музика на български композитори – Марин Големинов, Георги Минчев, Милчо Левиев, Георги Арнаудов, Асен Аврамов и др. През 2000 година художествен ръководител и хореограф на трупата става Боряна Сечанова, благодарение на която през 2007-а конкурсът става международен. Така чуждестранните хореографи получават една прекрасна възможност да се докоснат до съвременното българско изкуство.

Дълго време „Арабеск“ няма собствена сцена. Играе в Операта, Музикалния театър, театър „София“, „Сфумато“. Въпреки това успява да „култивира“ публика за авангарден балет у нас и до днес продължава да привлича зрителите със своя модерен репертоар. През 2010-а заедно с Музикален театър „Стефан Македонски“ образуват Държавен музикален и балетен център.