Ученички от Варненската девическа гимназия след изпълнение на операта „Вълшебният кладенец“ заедно със своя учител и диригент Александър Кръстев

Александър Кръстев (1 февруари 1879 – 17 юли 1945) е един от най-изявените ни музикални дейци и педагози в следосвобожденска България. Роден е във Видин в многодетно семейство. Остава сирак на 9-годишна възраст и за него започват да се грижат сестрите му. Интересът към ученето и музикалната му дарба правят впечатление на видинската общественост, която му помага да получи образование. Заминава за Австро-Унгария, където завършва Загребската консерватория със златен медал в специалност цигулка. В началото на миналия век се завръща в България и работи като учител по музика. През 1907 г. се установява във Варна – града, в който почти всички музикални състави и институции свързват дейността  си в началото на XX век с името на Александър Кръстев.

Той е композитор, диригент, музикален критик и общественик. Има съществени заслуги във формирането на професионалния облик на музикално изкуство у нас. Александър Кръстев определено „свири първа цигулка“ във Варна – инициира създаването на национален оперен театър и музикално училище и всяка година организира летни квалификационни курсове за учители. Дирижира хора на Варненската опера, на музикалното дружество „Гусла“, на еврейския хор „Хармония“, на хор „Морски звуци“, хора на катедралния храм „Свето Успение Богородично“ и Окръжния хор на учителите. Александър Кръстев е един от създателите на Варненските музикални тържества, които днес познаваме като Международния фестивал „Варненско лято“. Значим е и приносът му в изграждането на друга важна обществена институция – Радио Варна. Той е първият програмен директор на обществената медиа и автор на музиката на „Химн на Радио Варна“. В архивите на Националното радио се пази разказ на дъщерята на Александър Кръстев, която си спомня за часовете по музика:

      „Баща ми беше едър човек, но винаги весел и засмян. И за всеки намираше подходяща дума“ – запис 1989 г.

Александър Кръстев създава хорова, камерна и симфонична музика. Композира училищни песни, пише учебници по пеене, критически изследвания по музика и е автор на първото концертино за цигулка у нас. Едни от най-известните му произведения са „Луд гидия“, „Раковата“, „Свърнах стадо, либе Радо“, драматичната балада за солисти, хор и оркестър „Неразделни“, маршът „О, Добруджански край“ и много други. Под неговото професионално крило израстват редица музиканти, сред които мецосопраното Надя Афеян. В интервю от 1980-а оперната певица споделя: „Александър Кръстев беше един прекрасен човек, един голям музикант, едно голямо сърце. Той се раздаваше непрекъснато. Богата, богата, много емоционална душа. С него започнах да пея негови песни, даже тук, в Радио София, са записани някои от тях, работила съм ги с него като ученичка.“

      „Що ме мъчиш, душо Яно“ в изпълнение на Надя Афеян, съпровод на пиано Любен Кондов, композитор Александър Кръстев – запис 1956 г.

По тази публикация работи Анна Капитанова