Милчо Левиев
      Милчо Левиев говори за своето светоусещане – запис 1990 г.

Милчо Исаков Левиев е едно от големите имена в световната джазова музика – композитор, аранжор, пианист, диригент и преподавател. Роден е на 19 декември 1937 г. в Пловдив в семейство с еврейски произход. През 1960-а завършва Българска държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“), където е ученик на именития професор Владигеров.

В периода 1962-1966-а Милчо Левиев е диригент на Биг бенда на БНР, за който композира редица пиеси и до днес включени в постоянния репертоар на радиоджазмените. Сред тях са знаменитата „Блус в 9“ (1963 г.) – в деветвременен метрум, характерен за фолклорната музика; „Студия“ (1963 г.) и „Анти валс“ (1966 г.) – една от последните пиеси, които Левиев композира за Биг бенда като негов музикален ръководител.

      „Студия“ – муз. и ар. Милчо Левиев, изпълнява Биг бенд на БНР със солисти: Милчо Левиев, Михаил Йосифов, Стоян Янкулов – запис 2012 г.

На концерта „Пътешествие отново с музиката на Милчо Левиев“  през 2018 г., посветен на 80-годишнината на музиканта, диригентът на Биг бенда на БНР Антони Дончев споделя: „Пиесата му „Студия“ е създадена през 1963 г., а звучи така сякаш е написана преди пет години. И това е голямата музика – тази, която може да се слуша всеки ден, и всеки път да дава нещо на тези, които я слушат, и на тези, които я свирят.“

Творчеството на Милчо Левиев е необятно. Пише пиеси за симфоничен оркестър, композира клавирна, камерна, филмова, театрална и хорова музика. През 60-те години на XX в. Левиев си сътрудничи с Радой Ралин, с когото работят по сатиричните киноминиатюри „Фокус“. „Какво голямо значение придобиваха те от неговата музика. – спомня си Радой Ралин в интервю от 1992 г. –  Обикновеният факт и недотам все още изпипаната драматургия, подето от неговата музика, добиваше вече друг смисъл и насочваше хората към едно по-друго мислене. Ухото им привикна към една модерна музика, която бъдещето ще харесва, и музика, която ще изтегля хората към това бъдеще. Милчо работеше непрекъснато. Само за 3 минути изработваше по 20 различни варианта със своя квартет, докато намери най-точното като музикален израз.“

      Радой Ралин за работата и приятелството с Милчо Левиев – запис 1992 г.

Квартетът „Джаз фокус’65“ – Милчо Левиев (пиано), Петър Славов (барабани), Любомир Борисов (контрабас), Симеон Щерев-Банана (флейта), обикаля страната и чужбина с голям успех. Една от най-известните творби на Левиев от този период е аранжиментът на песента „Вчера“ на Пол Маккартни.

През 1970-а Милчо Левиев заминава за Лос Анджелис и се установява трайно в Америка по покана Дон Елис, като става част от прочутия му оркестър. Още докато е в България Левиев изпраща на американския джаз тромпетист и композитор българска народна музика. По нея Дон Елис пише пиесата „Bulgarian Bulge“ (1971 г.), за която Левиев казва: „Може би това е най-трудната пиеса, която „Дон Елис Оркестра“ е свирил. В оригинал е Садовско хоро, което има много необикновен метрум – 13/16“. В началото на 70-те години на XX в. Дон Елис създава албума „Connection“, в който Милчо Левиев има солово участие на пиано. Двамата работят заедно до 1977-а.

През 1980-а Левиев се връща за кратко в България, където концертира, и отново заминава за Америка. Там записва на два пъти музиката на Ърлинг Бърлин. „Измених музиката му до такава степен, че много малко остана от Бърлин, той беше само повод. Джазът е не какво, а как. Взимате едно и правите нещо друго. Когато записахме пиесите, попитах продуцента Алберт Маркс дали ще изпрати копие на Ърлинг Бърлин, защото той беше още жив, на доста преклонна възраст. Отговори ми, че няма да го направи, защото не иска да убие човека с това, което съм създал“ – споделя световноизвестният български джазмен в интервю на българската секция на Би Би Си през 2005 г.

80-те години на XX в. са изключително силен период за творческата дейност на Милчо Левиев. Тогава създава „Симфонични джаз скици“ за джаз комбо и симфоничен оркестър (1982 г.) и рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър (1988 г.). Свири в Америка, Европа и Азия с квартета на Арт Пепър. Понякога прочутият американски саксофонист споделя пред публиката възхищението си от българския пианист: „Милчо може да свири всичко, което иска. Това съм се стремял да постигна през целия си живот на саксофон, но никога не успях. Той може всичко във всички аспекти“. „Арт Пепър квартет“ записват албума „Blus for the fisherman“ (1985), който цяла година е на първо място в лондонската класация за джаз. За него Милчо Левиев казва, че е един от най-успешните проекти в неговата кариера. През 1987 г. Милчо Левиев записва в Америка и албума „Destination“.

В края на XX в. и началото на XXI в. Милчо Левиев изнася редица концерти у нас – със Симфоничния оркестър на БНР, с квартет „Катуми“ (САЩ), с Теодосий Спасов и много други. През 2014 г. джазменът представя в Пловдив албума си „Song of the Clown“ с аранжименти на театралната музика на Панчо Владигеров, писана за постановки на Макс Райнхард в Берлин и Виена.

      Милчо Левиев за албума с театралната музика на Панчо Владигеров – интервю на Емил Янев в предаването „Часът на инфохолиците“ – запис 2010 г.

През 2014 г. Милчо Левиев издава албума „Пътешествие в два свята“ с участието на Биг бенда на БНР и хор „Космически гласове“ (дн. хор „Ваня Монева“) с диригент Ваня Монева. Той е автор на композициите и аранжиментите, с които допринася в популяризирането на джазирания български фолклор в света. По време на пресконференцията в БНР по повод новия албум Милчо Левиев обяснява, както прави в много други интервюта, какво би следвало да се търси зад понятието джаз.

      Милчо Левиев за джаза – запис 2014 г.

Милчо Левиев е носител на множество награди и отличия от джазови фестивали по цял свят и няколко номинации „Грамми“ за най-добър аранжимент. Отличен e с орден „Стара планина“ (1997 г.) и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (2007 г.) за изключителен принос в развитието на музиката и културата. Преподава в Южнокалифорнийския университет и Нов български университет, в който е удостоен с почетно звание „доктор хонорис кауза“ за принос в съвременните тълкувания на джаза.