Поет, писател, художник, журналист, театрален критик, мислител, общественик. Сирак Скитник е несъмнено многопластова личност, оставила ни в наследство едни от най-хубавите философски есета за изкуството, десетки стихотворения, стотици статии, картини, скици и илюстрации. През целия си творчески път работи за приобщаването на българското изкуство към европейската култура. Като първи директор на държавното Радио има важен принос за изграждането му като културна институция от първостепенно значение чрез развитието на програмите и предимно културната им насоченост, поддържането на широк кръг от сътрудници с различни политически убеждения, създаването на образователни предавания, Радиотеатъра, излъчването на емисии за чужбина. „Радиото на Сирака излъчваше мечти“, казва за мисията на Сирак Скитник големият български интелектуалец Петър Увалиев.

Изкуството е преди всичко къс душа, а после преобразена видимост.

Има само едно вечно възраждащо се изкуство, вечно ново и вечно старо, тъй както е вечно стара и вечно нова човешката душа. Защото то е многосменна частична проява на многоликата душа!

Незнанието не може да осъжда. Незнанието не може да прощава. Не може да защитава.

Никой никога не ще постигне чуждата болка. И лъжа е нашето участие. Самоласка – състраданието ни. Не са ли тогава нелепи и нашите осъждания и прощавания? Никой не изнася на показ своята душа. И ние не я знаем.

Съвременният човек чувства смътно властта на миналото, своето робство, безсилието да бъде сам, единствен творец на днешния ден и идва до безумието: Убийте миналото! – наместо да го преодолее.

Човечеството преживява умората от себе си; то прилича на човек, който е пил твърде много подправени вина и със засъхнали уста чака да му подадат чаша чиста вода. То е преситено на сложност, лъжливост, условност, макар че не може без тях. И търси живата вода, която ще го възкреси, поне за няколко мига, за едно по-непосредно, дори грубо чувство.