Държавник с огромен принос в решаването на българския национален въпрос В историята на България има личности, които обединяват националните стремежи на няколко поколения българи. Такава личност е и Марко Балабанов. Неговата обществено-политическа дейност е свързана с две…

„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…

„Беше изключителен музикант, а звукът, който изваждаше от неговата дървена флейта беше необикновен. Дълбок, тембрист, чист. Фразирането му беше най-естественото нещо, което съм чувала. Както се говори на близък човек. Той казваше: „Когато допреш флейтата до устните…

„Ние бяхме и школа, и академия, и производствена единица.“ Думите са на Коста Колев - диригентът, който обогати мелодичния език и хармоничната структура на фолклорните композиции на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио (БНР). Самобитната…

Философ, психолог, литературен критик и историк Д-р Кръстьо Кръстев е смятан за основоположник на българската литературната критика. До края на живота си е познат с титлата „доктор на философските науки“, макар и да става професор в Софийския…

Журналист, публицист, писател, той е сред златните пера на България през първата половина на XX век. Личност с обаяние, с висока култура и изявени интереси в много области, оставил трайна диря в българския печат. Публицистичната му  дейност…

„На стотина крачки, югозападно от черквата на софийските централни гробища, върху най-обикновена циментова надгробна плоча, сега, след 43 години, едва се прочита полуизтрития надпис – Сава Огнянов, артист, роден през 1876 – починал 1933 година. 43 години,…

Кирил Вапорджиев (20 май 1906 – 20 ноември 1987) е един от най-изтъкнатите български виолончелисти на XX век, дългогодишен концерт-майстор на Софийската филхармония и педагог със завидни успехи в подготовката на следващото поколение инструменталисти. Роден е в…

„Макс Фриш отнема илюзията на благодушния читател, че светът на чувствата е нещо достойно за просълзяване и безутешни въздишки, той постоянно „изпада от рамката“, навсякъде си служи с „ефекта на отчуждаването“, който е възприел от Бертолт Брехт“,…