„Писането на литература може да породи амбицията да бъде съградена една абсолютна книга, една книга на книгите, която да включва всички като платонически първообраз — цел, чиято доблест годините да не намаляват”, пише Хорхе Луис Борхес за творчеството на Уолт Уитман.

Щастливият скитник

„Уитман извлече от своята благородна опитност този жив и индивидуален образ, който е едно от малкото действително велики неща в поезията на нашето време: образа на самия себе си.“ С тези думи английският поет Ласълс Абъркромби възвеличава делото на живота на Уолт Уитман — поетичната книга „Стръкчета трева“ (Leaves of Grass).

Книгата много от съвременниците му ще определят като „долнопробна, профанна и цинична“, а останалите ще нарекат поета „щастлив скитник в своя райски свят“. Неговите думи съчетават емоция и простота, вяра в любовта и доброто у хората, откровение и библейско смирение. Песен, изпята от скромния син на Манхатън, който от сърце и душа възвеличава мъжа и жената.

Тези са всъщност мислите на всички хора
от всичките страни и времена — не са те само мои собствени
Ако не са и ваши, както са и мои,
не са те нищо или почти нищо
Ако не са загадката и решението на загадката,
те не са нищо
Ако не са тъй близки, както са далечни,
те нищо са
Това е тревата, която расте навсякъде,
стига да има земя и влага,
Това е въздухът изобщо, който къпе земното кълбо

(из поемата „Песен за себе си“, в превод на Владимир Свинтила)

Песен, която продължава да звучи през годините, обогатявана от въображението на детето, което държи в ръката си стръкчета трева. Въпросите на това дете звучат с гласа на Андрей Чапразов, в предаването „Гласове“, записано в Българското национално радио (БНР) през 1979 година.

Аудио

В детските си години Уолт Уитман израства в многолюдно семейство, в което момчетата започват да работят от ранна възраст. Самият той вече работи на печатарска машина, когато едва е навършил 12 години. В печатницата открива страстта си към литературата и журналистиката. В следващите десет години се самообразова, чете и работи като журналист и учител, но след основаването на седмичния вестник „Лонг Айлъндър“ окончателно избира журналистиката за своя професия.

Песен за себе си

Преди да предизвика себе си и поетичната американска общност с издаването на първата версия на „Стръкчета трева“ Уолт Уитман създава десетки кратки белетристични разкази, които са публикувани в различни периодични издания. Написването на тези истории надхвърля журналистическите му постижения и добавя ярки свидетелства за развитието на неговия литературен талант, но не променя творческия му път в посока единствено към художествената литература. До 1845 година неговите разкази намират място в едни от най-престижните литературни списания — „Американ Ривю“ (American Review) и „Демократик ривю“ (Democratic Review).

Ранните истории на Уолт Уитман, които звучат леко недодялано, имат важно предимство, с което завладяват сетивата на читателите — разглеждат чувствителни за обществото професионални и психологически въпроси. В първата му публикувана история, „Смърт в училищната стая“, проличава учителския му опит: разказвачът описва и предполага, че „многото гениални методи за изтезание на деца скоро ще останат само презрян спомен от невежата, жестока и експлоатираща образователна доктрина.“ Тази приказка има и изненадващ край: учителят, който налага ученик, когото смята за заспал, изведнъж разкрива зловещата истина — той всъщност през цялото време е удрял трупа му.

През есента на 1842 година издателят Парк Бенджамин публикува най-продавания приживе роман на Уитман „Франклин Еванс — Пияният“. Морализаторският сюжет, продаден в над 20-хиляден тираж, е съсредоточен върху селско момче, което става жертва на алкохолната си зависимост, след като заживява в големия град. Неговият порок описва слабохарактерното проявление на мнозина в тази епоха, които не успяват да се справят с трудностите на градския живот. Под моралната маска Уолт Уитман разкрива „фаталното удоволствие“, което в крайна сметка причинява смъртта на три жени.

Романът е едно от най-ранните изследвания в американската литература на темата за поробеното тяло, в плен на греховните преживявания — пиене и секс. Потребността от утвърждаването на обществено приемлива умереност се корени в навиците на семейство Уитман — баща му често намирал утеха в бутилката, а самият Уитман пиел, когато е нещастен.

В пътуването към себе си Уитман създава впечатляващи стихове с любовна лирика. „Аз съм поет на тялото…“, което се опиянява от въздуха, ухаещ на люляк. „Понякога, когато някого обичам…“ — думи, които достигат до слушателите на БНР през 1970 година с гласа на Сава Хашъмов. В стиховете си Уолт Уитман описва блажения култ към свещеното женско, мъжко и детско тяло, като съвършено творение на природата.

Аудио

Уолт Уитман е поетът, който присъства там, където животът ухае и разцъфтява, многолюдният град се събужда, разлюленият океан бушува, там в полето, с песента на щурците някой се прибира от нивата. Негови стихове са посветени на ужасите на американската Гражданска война, на президента Ейбрахам Линкълн („О, капитан, мой капитан…“) и несправедливостта на робството, пресъздадена с гласа на Мирослав Миндов през 1955 година.

Аудио

В годините след смъртта на Уилям Марш Уитман става главен редактор на „Бруклин Йигъл“ (Brooklyn Eagle) и окончателно се посвещава на журналистиката. В тази си роля той намира платформа за своята поезия и художествена проза. Неговите рецензии и анализи обхващат всички аспекти на живота: от уличното осветление до политическите процеси, от банкирането до поезията Уолт Уитман твърди, че това, което за него е най-ценно в този период, не е способността да популяризира собственото си мнение, а по-скоро нещо по-интимно — „любопитният вид съчувствие…, което възниква в ума на един вестникарски диригент към публиката, на която служи — публиката, която обича.“

„Стръкчета трева“ е издадена за първи път през 1855 година, а до смъртта на своя създател тя е допълвана и преиздавана още девет пъти. Неговата библейска „песен на песните“ е есенциална литературна храна, която осъществява прехода от трансцендентализма към реализма в американската литература. Поезия, която силно впечатлява емблематичните американски мислители и писатели Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо.

Експерименталната поезия на Уолт Уитман е стремеж към масите — към душите на хората, които носят промяната в американското общество. Тя е завещание към „поетите на бъдните дни“, които ще създадат „неделим континент…“. Наследство, пресъздадено в думи, които достигат до слушателите на БНР сто години след публикуването на „Стръкчета трева“, с гласа на Мирослав Миндов.

Аудио

И „всичко велико и важно“, което Уитман оставя в страниците на „Стръкчета трева“, сякаш се прелива и в неговите неиздадени приживе записки и образи, запазени в книгата „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ (Life and Adventures of Jack Engle: An Auto-Biography). „Това е като да попаднеш в работилницата на велик писател. Откриваме процеса на Уитмановото собствено откриване“, пише Ед Фолсъм, редакторът на „Уолт Уитман Куортърли Ривю“, където е публикуван онлайн:

„Едва ли има други подобни меланхолни образи като тия старци, които тук-таме се срещат из Ню Йорк, видимо без потомство, съвсем бедни, с устни, хлътнали навътре към беззъбите венци, облечени в опърпани и мазни дрехи, завършващи живота си на спорното поле между почтеното гладуване и приюта за бедни. Старият Уигълсуърт бил някога заможен. Ключът към неговото обедняване и старческа сиромашия бе ни повече, ни по-малко пиянството. Той не се напиваше както си трябва, ала и никога не бе съвсем трезвен…

Килими, библиотеки, миризма на старо, голям стол с кожени възглавнички и завеси, дръпнати на само едния от трите прозореца — при това не докрай отворени, — провъзгласяваха помещението за светая светих на тукашния самодържец. Облеклото на този господин го причисляваше към Обществото на Приятелите, или Квакерите. Беше възвисок мъж, значително прегърбен, с бледо, четвъртито, гладко избръснато лице; добрият физиономист не би могъл да сбърка особения лицемерно-набожен сатанински поглед в очите му…

Влизат двама. Единият — сърдечен мъж на средна възраст от т.нар. работническа класа. Другият е вашият смирен слуга, полагащ цялото това старание, за да разкаже свойте приключения за ваше забавление; името му е Джак Енгъл и по времето на това встъпление е в наперената възраст от двайсет години – по чорапи е висок около метър и осемдесет, окичен с чифт кафяви очи и подобаващи червени бузи, и най-нахално се заглежда по момичетата, докато се прибират по Насау Стрийт от службата в центъра.“

„Не можеш да разбереш Америка без Уолт Уитман, без „Стръкчета трева“… Той описва съвремието на тази нация и нито един студент по философия на историята не може да го подмине“, обобщава неговият приятел Мери Смит Костело.

Единственият запис с гласа на Уолт Уитман е открит случайно от асансьорния техник и колекционер Роско Хейли, който притежава гласа на поета на восъчен цилиндър. Записът от 1890 година е излъчен едва след като звукоинженерите на американското обществено радио ЕнБиСи (NBC Radio) успяват частично да го възстановят. В този 36-секунден отрязък Уолт Уитман прочита няколко стих от поемата си „Америка“. В тези строфи той говори за великата си страна, в която съществува равенство между мъжете и жените. Уитман се възхищава на този силен, справедлив, способен и богат народ, който уважава своята земя, законите си и е воден от любовта и желанието да съхрани Свободата си:

Аудио

Centre of equal daughters, equal sons,
All, all alike endear’d, grown, ungrown, young or old,
Strong, ample, fair, enduring, capable, rich,
Perennial with the Earth, with Freedom, Law and Love,
A grand, sane, towering, seated Mother,
Chair’d in the adamant of Time.

Една от най-значимите оценки за творчеството си Уитман получава от един от най-уважаваните английски поети Барон Алфред Тенисън. Създателят на поемата „Одисей“, която Уитман често цитира на свои литературни четения, говори с възторг за поезията на Уитман, когото нарича „„един от най-великите, ако не и най-великият сред живите поети на думите и смисъла.“