Вечерта на 30 октомври 1938 година, точно преди Хелоуин, Орсън Уелс, тогава режисьор и звезда на радиодраматичния сериал на „Мъркюри тиатър“ – „В ефир“, провежда генералната репетиция за своето новаторско радиопредаване. Тогава Уелс е само на 23 години и е смятан от мнозина критици за вундеркинд – това е и най-амбициозният му проект досега – актуализираната версия на „Войната на световете“, научно-фантастичният трилър на Хърбърт Уелс, публикуван през далечната 1898 година.
Войната на умовете
Не един читател, зрител или слушател има проблеми с това да различава фикцията от действителността. Но пък понякога и медиите правят съзнателно така, щото такива екземпляри да изпаднат в паника. Така на 30 октомври 1938 година мнозина радиослушатели отвъд океана са повярвали, че марсианците нападат Съединените щати. Младият режисьор Орсън Уелс пресъздава в радиопиеса романа на своя съименник по фамилия Хърбърт Уелс „Война на световете“ под формата на актуален репортаж. В презаписа от плоча на Би Би Си, съхранен в аудио архива на Българското национално радио (БНР), се чува прекъсването на редовната програма на радиото и началото на радиодраматизацията (на английски).
„Уважаеми дами и господа, прекъсваме програмата си с танцувална музика, за да Ви предадем извънредния международен новинарски бюлетин. Преди 20 минути (централно време за САЩ) професор Фаул от Чикагската обсерватория в щата Илинойс съобщи за избухването на няколко големи експлозии на нажежен газ върху повърхността на планетата Марс. Спектроскопът показал, че към Земята с невъобразима скорост се носи маса възпламенен газ, съставът на който той определил като водород. Професор Пиърсън от обсерваторията в Принстън потвърди наблюденията на проф. Фаул и сравни изригването с колосален син пламък, изстрелян сякаш от огромно оръдие“.
Марс атакува!
Това, което последва по време на обичайната музикална програма, позната на радиослушателите на радио Си Би Ес, е поредицата от все по-напрегнати, симулирани бюлетини с извънредни новини. Актьорите, които играят репортери на терен и правителствени служители, описват задъхано пристигането на извънземните марсиански нашественици. Тези описания са съчетани със смразяващо реалистични звукови ефекти от смъртоносните топлинни лъчи на извънземните, които унищожават цели градове.
Ефектът е завладяващ, но и ужасяващ за слушателите. Документалният стил на драмата и натуралистичният диалог наистина объркват хората, като ги заблуждават, че слушат истински репортажи от събитията. По-късно вестниците съобщават, че разтревожени слушатели, убедени че краят на света е неизбежен, се опитали да избягат от домовете си, докато други събирали оръжия и се подготвяли да се защитават срещу извънземните.
Разбрали-недоразбрали, мнозина започнали да звънят и в централата на радио Си Би Ес или по редакциите на местните вестници, за да питат дали информацията за инвазията е достоверна. Цялата работа е там, че Си Би Ес, т. е. лично Орсън Уелс, четири пъти по време на едночасовото предаване обяснява, че това е фиктивна история, но, разбира се, има и слушатели, пропуснали да чуят тези уточнения, просто защото или са включили радиоапаратите по-късно, или са слушали излъчвания по същото време концерт по конкурентното Ен Би Си радио.
По тази причина и до днес остава актуален въпросът – правилно ли е да се оценява случката като „масова паника“, или става въпрос за единични случаи. Наистина ли хиляди са тичали по улиците, изплашени до смърт, а някои са посегнали на живота си пред лицето на „катастрофата“?
В действителност като масов феномен се раздухва случаят в дните след това, и то от пресата. Много удобен момент да се заклеймят радиожурналистите като безотговорни хора, които хвърлят масите в заблуда и паника. Вестник „Ню Йорк Таймс“ излиза например със заглавие „Радиослушатели в паника, приемат радио драмата като факт“.
Идеята за нация, потопена в истерия, е активно преекспонирана от вестниците по това време. Това е удобен случай за тях и възможност, която те използват, за да нападнат радиото – тази нововъзникнала медия, която вече се е утвърдила като основен конкурент на новинарската преса. В дните след излъчването на „Война на световете“ радиото е заклеймено като безотговорно и незаслужаващо доверие. А в продължение на няколко години след това Орсън Уелс развенчава митологемата за марсианското нападение в безброй телевизионни и радио предавания. Но макар да не е ясно до каква степен е била предизвикана действителна паника, някои факти остават – главно, че предаването демонстрира силата и потенциала на радиото.
Световният Радиотеатър
На 31 октомври, на среща с журналисти, Уелс отрича, че умишлено е целял да създаде паника: „Нямах никаква представа, че радиопиесата ще се превърне във въпрос от национално значение“.
Неговата идея е да съживи историята на Хърбърт Уелс, като я постави в ракурса на съвременната реалност, създавайки усещането за неотложност и страх от непознатия извънземен живот. Неговата интерпретация, адаптирана за американската публика, включва смяната на Англия с Ню Джърси, а историята се излъчва по радиото, като поредица от реалистични новинарски бюлетини. В тях се съобщава за неудържимо извънземно нашествие от Марс, което се случва в реално време. Така границите между реалността и фикцията на романа се размиват.
„Направихме тази „възстановка на романа“ много внимателно и точно възпроизведохме събитията, така сякаш се случват в момента на излъчването. Идеята ни беше да създадем ефектна радиопрограма, но не предполагахме, че тя ще се окаже толкова „ефективна“, разказва в сериала на Би Би Си „Дневникът на Орсън Уелс“ режисьорът през 1955 година.
Оригиналното изпълнение на радиодраматизацията е съхранено от „Мъркюри тиатър“, Клочестър, Великобритания и преиздадено през 2005 година.
Медийните историци Джеферсън Пуули и Майкъл Соколоу са установили, че аудиторията на радиопиесата е била под 2%, точно защото по същото време повечето хора са слушали концерта на Ен Би Си. Така че въпросната паника на практика е била толкова незначителна, че статистически не може да бъде измерена. Дори един от десет слушатели да е изпаднал в заблуда, това далеч не би довело до масова истерия на милиони жители на САЩ.
Двупосочният ефект от раздухването на тази „буря в чаша вода“ е налице – Си Би Ес веднага намира спонсори за радиопиесите си, а талантливият режисьор, актьор и автор Орсън Уелс попада в полезрението на Холивуд и е ангажиран на момента. След две години той създава шедьовъра си „Гражданинът Кейн“.
Сега, 85 години след тази история, на мнозина им се ще тя наистина да е силно драматична и сензационна. Е, сензация има дотолкова, доколкото на дело медиите могат да не бъдат източник на истинна информация, а на манипулирана „достоверност“ за постигането на определени недотам възвишени цели. Впрочем и у нас имахме подобен случай, когато на 22 декември 1992 година „Ку-Ку“-вците хвърлиха „бомба“ в предаването си с „новината“ за авария в АЕЦ „Козлодуй“. Тогава истерията е била по-осезаема, защото става въпрос за едно много популярно предаване по (единствената тогава) национална телевизия. Но всъщност и тази „истерия“ не беше чак така масова, както пак някои вестници искаха да внушат, за да политизират случката. Ако внимателно се вгледаме в детайлите на телевизионното излъчване ще видим, че историята е съшита с бели конци. А, поуката е: с медиите и аудиторията шега не бива!