„Скулптурата борави с обем и пространство. Тя е просто изкуство, но едновременно с това е трудно възприемана откъм истинската ѝ стойност. Одухотворяването на материята е работа на скулптора. А какво ще каже оживеният чрез глината образ, зависи от мирогледа, от светоусещането.“
Той е един от най-известните български скулптори – портретисти, твори и в областта на монументалната скулптура. Вдъхновява се от делото на именити българи – възрожденци, революционери, творци, културни и обществени дейци, които увековечава в творчеството си. Неговите творби – паметници, бюстове и релефи из цялата страна, се отличават с точна портретна характеристика, психологизъм и пластическо майсторство.
Владимир Гиновски (4 юни 1927 – 23 декември) е роден в село Галичник (днес в Република Северна Македония) и е потомък на прочутата Дебърска школа от иконописци и резбари. Завършва скулптура през 1952 година в Художествената академия в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров – знакови фигури в българската скулптура на ХХ век.
В някогашния дом-ателие на Андрей Николов в столицата (по-късно познат като Център за култура и дебат „Червената къща“) Гиновски учи и твори в продължение на 7 години. В това прекрасно място, носещо духа на Италия (арх. Иван Васильов проектира сградата по скици на Николов, който е очарован от духа на италианската градска среда), той създава скулптурните портрети на нашите видни художници Илия Бешков, Борис Ангелушев, проф. Веселин Стайков, Владимир Димитров – Майстора, българския учен и общественик Асен Златаров, поета Христо Смирненски, на учителите си Марко Марков, Андрей Николов и Иван Лазаров, както и други свои значими произведения. „Връщайки се назад, отмерваме, че на хоризонта на образния свят творбите на Андрей Николов стоят като пътеуказатели за здравия смисъл в изкуството“, казва Владимир Гиновски за големия скулптор, който с цялостното си творчество хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Спомени за своя учител Владимир Гиновски споделя в запис от 1988 година.
Скулпторът е автор на повече от 50 монументални творби в страната и чужбина. Сред тях са монументът на поета и революционер Христо Ботев на централния площад във Враца (1964); бюст-паметникът на Апостола на свободата в Борисовата градина в София (с копия в САЩ – пред сградата на посолството на България във Вашингтон и в Унгария), а също и паметникът на Васил Левски в Плевен; паметникът на писателя Елин Пелин в родното му село Байлово (1977), на легендарния полковник Владимир Серафимов – героя от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913), останал в историята като Освободителя на Родопите – в Смолян; бюстът на Тодор Александров – български революционер, ръководител на Вътрешната македонска революционна организация – от паметника му в Кюстендил (1991) и др. Дело на Владимир Гиновски са също така бронзовата фигура на оперната певица Катя Попова в Плевен, изваяна в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“ на П. И. Чайковски, изображенията на световните оперни легенди Борис Христов (скулптурен портрет) и Николай Гяуров (бюст-паметник във Велинград). В галерията от образи, изваяни от ръцете на изтъкнатия ни скулптор, са и възрожденските будители и духовни водачи Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, художниците Дечко Узунов и Илия Петров, литературният критик и историк Боян Пенев, писателят Димитър Талев и други велики българи.
Едно от най-известните творения на Владимир Гиновски несъмнено е паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, носеща имената им, който е открит през 1975 година. След преименуването (1963) на Народната библиотека „Васил Коларов“ на „Кирил и Методий“ е обявен конкурс (1963 – 1965) за нов паметник, който да бъде поставен на мястото на паметника на известния комунистически деец Васил Коларов. Скулптурната композиция на славянските първоучители и покровители на Европа е смятана за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. През 1990 година копие на монумента, изработен от Владимир Гиновски, е поставено в центъра на Мурманск (именно там през 1986 година Денят на славянските просветители е отбелязан за първи път като светски празник в тогавашния Съветски съюз от група творци начело с писателя Виталий Маслов и копието на паметника е подарък от българската държава). Негово копие има и в двора на българското посолство в Рим. „Един ден, когато застана пред Бога, няма да се срамувам от този паметник. Стои добре и като силует, и като композиция“ – казва в свое интервю творецът. За работата си по създаването на паметника скулпторът говори в интервю от 1978 година.
„Искреността ражда големите творби. Цялостно изграденият художник твори безкомпромисно и силно. А преживяването е скритата сила на изкуството“, смята художникът, чийто творби остават отвъд тленността и времето.
Редакция: Меглена Димитрова