„Поет, белетрист, държавник, проявен с еднаква сила във всички тия области, той остави преди всичко спомена за човек и човещина.
Всички близки другари на поета и негови събратя по перо запазват в сърцата си един спомен преди всичко за човека, за бай Цаню, който стигна и до министерското кресло, но нито за момент не се забрави.
Когато неговите съвременници заговорват сега за него, по лицата им се изписва добродушна усмивка и една тиха, кротка скръб за рано загиналия поет.
Защото те си спомнят нежното сърце, добрата душа на поета Цанко Церковски, който в нашия тъмен и тежък живот можа да запази своята доброта и да не се овълчи. (…)“
Тези думи на Д. Б. Митов* (в. „Литературен глас”, г. III, бр. 116, 23.05.1931 г.) красноречиво описват личността на Цанко Церковски.
Наричан от съвременниците си поета на българското село, Цанко Церковски създава разножанрово художествено творчество със социален характер, третиращо проблематиката на следосвобожденската селска действителност у нас. Роден е на 16 октомври (28 октомври по нов стил) 1869 година в с. Бяла черкова, днес град Бяла черква, Великотърновско. Пише стихове, разкази, романи, книги за деца и др. Литературната му дейност върви редом с обществено-политическата. Той е един от основоположниците и ръководителите на БЗНС, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и министър на железниците, пощите и телеграфите в двата кабинета на Теодор Теодоров, а след това и министър на просвещението и отново на благоустройството в последвалото правителство на Александър Стамболийски. Политическите събития през второто десетилетие на XX век, така бурни в новата история на България, му костват живота. Три години лежи в затвора, в следствие на което заболява и остава полусляп. В този период създава романа „Из гънките на сърцето“. Първият арест е непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 година. Освободен е януари 1925 година и само три месеца по-късно е арестуван отново, този път във връзка с атентата в църквата „Света Неделя“. Прекарва в затвора още една година, след което е оправдан. През двата месеца на свобода здравето му се влошава и той напуска този свят на 2 май 1926 г., на 56-годишна възраст.
Цанко Церковски си спечелва името на истински певец на народните неволи. Не малка част от поемите му и стиховете са създадени в народен стил. С неговото име са свързани и до днес образци на българския фолклор като „Вино пия хардалия“, „Що ми не дохождаш“, „Я ми подай, мамо“ и много други. Социалният патос е характерен за цялото творчество на Церковски, като в по-зрелия му период декламаторският идеализъм, вече „обрулен“ от житейския опит, придобива по-високи художествени и социално-етични измерения. Такъв дух носи и романът му „В гънките на сърцето“, където се противопоставят вижданията на „градския интелигент с по високо културно самочувствие и средния, еснафски интелигент, който още изживява старите форми на семейните традиции.“ Малко известен е фактът, че Церковски дава своя, макар и не толкова съществен принос, в първоначалното укрепване на българската драма. Той е автор и на две пиеси – „Луди-млади“ и „Под старото небе“, които разглеждат темата за сблъсъка на старото и младото поколение на село. Този многолик човек на перото завещава на нашата литература и богато творчество за малкия читател.
Българското национално радио продуцира някои от най-известните му творби за деца, сред които „Прела баба“ и „Зеленчуци който не яде“: