Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните – като го прави смешен пред тях, разбира се. Ненавиждам тълпата - дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.…
„Колкото и да изглеждаме големи отстрани, ние, актьорите, сме много крехки, лесно раними. Една дума е в състояние да провали цял спектакъл, ако човек се поддаде. Затова за роля, в която се чувствам несигурно, аз си каня…
„Истинските творци са пропити и от съмнения. Особено в превратни времена като десетилетието през 1989 година. Десетилетие, което събори цяла фалшива система от ценности. Срути кухи кумири. Разголи лъжливи митове. Сътресенията не засегнаха Станислав Стратиев. Нямаше нужда…
Ирландският драматург Бърнард Шоу, „този митологичен образ – наполовина коварен сатир, наполовина бог“, както го определя Карел Чапек, е политически активист и революционер, обаятелен оратор, артист, анализатор на събитията от края на XVIII до средата на XIX…
„Още от малък аз много обичах театъра. И макар че като ученик и студент имах някои успехи, не съм мислил да ставам актьор. Веднъж бяхме играли „Ревизор“ от Гогол в любителско представление. Аз изпълнявах ролята на градоначалника.…
„От дете бях опиянен от работата в сферата на културата. Това усещане никога не ме е напускало. Не помня да съм мечтал да бъда ватман или лекар, или пожарникар. Винаги съм знаел, че най-интересното място е зад…
Ирландският драматург, романист поет и критик, носител на Нобеловата награда за литература за 1969 година Самюъл Бекет е една от литературните легенди на 20 век. Eднаквостта на човешките същества и техните действия, суетата на човешките амбиции, безполезността…
„Тези, които не познават Кръстьо Сарафов и не са го виждали на сцената, биха искали да знаят какъв артист е бил той и какъв е начинът на неговата игра. И тук се чувстваш безсилен. Как се описва…
„И досега, спомня ли си картината, когато куманският пълководец Манастрас (Темелков) се втурва в палатката на Иваница, за да го прободе с меча си, още ме обзема страх, защото увлечен в ролята си, Аспарух Темелков истински щеше…
„Цялото ѝ същество излъчваше светлина, светеха дълбоките ѝ сини очи, светеше като ореол копринената ѝ коса, бодрата стъпка, звънтеше неповторимият звук на нейния глас, жестът на красивата ѝ ръка – цялата ѝ външност говореше за вътрешната ѝ…