„Майка ми често говореше за Ася. По едно и също време те са учили в Швейцария. Колко е хубаво да имаш близък човек, роднина и приятел – казваше тя – особено, ако си само момиче в чужбина.…
Преди 150 години в къщата на Варвара хаджи Велева в румънския град Браила започва историята на най-голямата научна институция на съвременна България. Между 26 и 30 септември 1869 г. там заседават изявени представители на българските общности от…
Не са много българските учени, които са посветили цялата си творческа енергия на най-величавите страници в родната ни история. Проф. Дойно Дойнов не само е един от малцината. Осъзнал максимата, че науката се създава не единствено в…
Философ, професор по теория на литературата, дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет, Художествената академия, ръководител на секция „Теория на литературата“ в Института за литература на БАН, гостуващ професор в университетите в Берлин, Амстердам, Мюнхен,…
„Струва ми се, че успях да се докосна до всички големи проблеми в историята ни. Гордея се, че успях да променя някои официални становища, възприемани като постулати едва ли не във време, в което трудно можеше човек…
Живот, живян с книгите. Над 400 научни публикации, повече от 80 редактирани книги, библиографии, сборници и периодични издания, няколко авторски книги. Сътрудник на най-авторитетните културни издания в България между двете световни войни, един от основоположниците на българската…
На днешния 15 май биха се навършили 75 години от рождението на проф. д-р Георги Бакалов – уважаван и обичан български историк и общественик. Научните интереси на проф. Бакалов са в областта на византийската политическа и институционална…
Изстрелването на космически кораби в днешно време не е сензационна новина, а ежедневие, свързано, разбира се, с една от най-високотехнологичните области на човешката дейност – космонавтиката. Тя, както се полага, също има свой празник и това е…
На 20 февруари 1987 г. е утвърден космическият проект „Шипка“, който включва научно-техническата програма в четири основни направления: космическа физика и астрофизика, дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа биология и медицина, космическо материалознание, и цялата дейност…
На визитката му пишело: Иван-Сизиф Славов – естетик, кичолог, глуполог и вицолог. Изтласквач на скали в Абсурда. Сам се дефинира като оптимист по воля, песимист по разум и сноб по вяра – проф. Иван Славов на днешния…