„Само който няма възможност да чуе гласа и песните на Вълкана Стоянова, най-ярката и силна звезда на българския песенен небосвод, само той не би могъл да разбере стиха на Ботев „Глас имаш меден, загорски.“ Защото тъкмо тя е певицата с такъв необикновено красив и приятен тембър и когато я слуша човек, изпитва истинска наслада – сладостта на хубавия полски мед – нектар от различни цветя и билки.“ Такъв е краткият словесен портрет, който прави на народната певица известната наша фолклористка и писателка Елена Огнянова.
Наричат я най-голямата певица на Тракия. Още приживе я определят като еталон за българско народно пеене и традиционен вокален стил.
Родена е на 13 юли 1922 година в Енимахле, Ямболско (днес село Люлин). Израства с песните от родния си край и след години разказва: „В нашето село хората общуваха чрез песента. Всяко време, всеки труд, всеки сезон идваше със свои песни – по мелодия, по съдържание, та ако щете, и по начин на веселба. Красотата на живота влагаха хората с песента, красота намираха в нея и затова много пееха. Аз пеех навсякъде – на полето, на сборове, на седенки. Баща ми беше кръчмар, имаше една фуния, дето наливахме виното, като я взема, че като запея надвечер през нея… Овчарите казваха, че чували песните ми много, много надалеч. Певицата, певицата – ми викаха всички.“
Едва 14-годишна, прави първите си записи за грамофонната фирма „Арфа“. През 1937 година излиза първата ѝ плоча с две песни, които тя пее с обич през целия си живот – „Димо на Рада думаше“ и „Димитър твари гемия“. Едни от първите изпълнения на тези песни, реставриран презапис от стари плочи, се съхраняват в Златния фонд на БНР:
Успехът е толкова голям, че гласовитата певица получава много предложения за нови плочи. За няколко години записва над 100 песни, сред които „Що не ма ожениш, мамо“, „Аврам Зорница думаше“, „Снощи си мамо замръкнах“, „Славей пее“, „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“… Името ѝ става популярно в цялата страна, поканите за срещи с почитатели и концерти се умножават, включително и за участие в концертите на живо по Радио София. Току-що задомена обаче, тя не може да бъде постоянно на разположение и остава на село. Жъне, копае, работи като шивачка в Ямбол. Но продължава да пее и да излива душата си в песните, които извайва с гласа си.
През 1951 година, по идея на Филип Кутев се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци. Вече разпознаваема като глас, тя е изпратена на конкурса. Към спомена „как е станала певица“ Вълкана се връща в запис от 1995 година, съхранен в Златния фонд на БНР:
Оценявайки забележителната ѝ певческа дарба, Филип Кутев я определя като еталон, по който се равняват останалите певици от хора на Ансамбъла. Тя е първата и главна солистка в продължение на повече от 20 години. Самостоятелно и с ансамбъл „Филип Кутев“, Вълкана Стоянова пее в най-големите концертни зали по света. В Европа, Азия и Америка, нейното пеене предизвиква бурни овации и възхищение.
„Стойчо седи на дюкяна“, съпр. ДАНПТ „Филип Кутев“, дир. Красимир Кюркчийски:
„Момчил си конче ковеше“, съпр. Никола Ганчев – кавал:
В своя репертоар Вълкана Стоянова има над 500 песни от Тракия. Бавни и хороводни, весели и тъжни, за юнаци и жътвари, за овчари и първи либета… Нейният глас ни води из росни поляни, до самодивски кладенчета, за да чуем за Индже и Алтанлъ Стоян и песните ѝ ще ни упоят с дъх на билета, със сладкия звън на хлопки, с примамлив момински шепот. Слушаме нейните песни и виждаме земята на Тракия – щедра, слънчева и топла.
Не случайно фолклористът Петър Динчев споделя: „Българската народна песен издържа на всички изпитания, които ѝ поднесе времето – и на полуинтелигентското пренебрежение, и на нихилистично подценяване, и на напъни да се докаже, че ѝ е отминало времето. Издържа, защото носи високи стойности. Създавана през вековете от народния гений, тя доказа, че е потребна на тоя народ. Не като безценен спомен, а като жива традиция. Пък дал Господ големи дарования на България – да я пеят и свирят с такова вдъхновение, че и слепият да види хубостта ѝ. В най-първите редици на тези големи дарования винаги ще стои Вълкана Стоянова.“
„Нягол на Милка думаше“, съпровод Никола Ганчев – кавал:
„На висок баир Бакаржик“, съпровод Никола Ганчев – кавал:
„Дойна двори мела“, съпровод Никола Ганчев – кавал: