За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей. Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи,…
Владимир Полянов със спомени за софийската бохема, стара София и изкуствоведа Андрей Протич, запис Златен фонд на БНР, 1982 година: Този живословен разказ от записа е на един от талантливите наши писатели, младия тогава, в следвоенната втора…
„Ликувай, Британия! Ти можеш да се гордееш с този, комуто всички театри на Европа отдават почест. Той принадлежи не само на своя век, но на всички времена!” Така пише преди повече от 4 столетия Бен Джонсън –…
„Преживях почти всичко, което може да се случи в човешкия живот. Видях голяма част от света, бях щастлив и ужасно нещастен – особено след смъртта на дъщеря ми – умирах от страх през войната, макар че имам…
Петър Славински (19 март 1909 – 24 октомври 1993) е писател и драматург, с дългогодишно творческо присъствие в нашата литература. Над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения, от които три комедии (в съавторство с Боян…
Френското списание „Експрес“ определя интелектуалното дело на този човек, белязал с делата и мислите си един отминал и един начеващ век, като апотеоз на хуманизма. Цветан Тодоров (1 март 1939 – 7 февруари 2017) е един от…
Александър Балабанов рецитира стихотворението си „Искри“: Това е единственият запис на гласа на професора, който се съхранява в архивите на Българското национално радио. В мемоарната си книга „И аз на тоя свят“ Александър Балабанов разказва, че създава…
Александър Исаевич Солженицин (11 декември 1918 – 3 август 2008) е руски писател, историк и дисидент, отличен с Нобелова награда за литература през 1970 година. В мотивите за присъждане на наградата е записано: „за етичната мощ, с която…
В детската градина На всеки, който слуша, му дават жълта круша. И всеки вече слуша, за да получи круша. Но круша подир круша — дойдоха ни до гуша! И никой пак не слуша, макар че дават круша.…
„Върви из българската литературна нива като Жетварят на Йордан Йовков, потънал в нея, спира се, грижовно стрива житния клас, за да изрони в шепата си едва зреещи зърна на творчеството, още незабелязани от другите, да предвиди развитието…