Литературовед, историк, археограф, критик, фолклорист и популяризатор на постиженията на българската наука и култура акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) оставя след себе си огромно научно и документално наследство, много ученици и последователи.…

Из черните угари на литературата Преди 120 години в луковитското село Ъглен се ражда Марин Стаменов — дете като всички останали, които се обучават в местното прогимназиално училище, а в останалото време помагат в домакинството и в…

Минава „През бурята“ за своето призвание Литературният критик и историк Георги Цанев (21 септември 1895 – 21 юли 1986) е роден във врачанското село Борован. През 1915 година записва славянска филология в Софийския университет, поради войната обаче…

Тя е многолик творец, опазил през дългия си плодотворен път в изкуството своето дълбоко социално чувство и обичта си към хората. Мара Цончева (24 август 1910 – 15 декември 1989) е художник, педагог, живописец и изкуствовед. Родена…

Още с появата на първата ѝ стихосбирка „Хляб и вино“ през 1930 г. Мария Грубешлиева се нарежда сред уважаваните литературни творци през първата половина на века. Веднага е приета в Съюза на българските писатели, а в Клуба…

Забравен, забраняван, неразбран – Петко Стайнов, блестящ и общопризнат юрист, публицист, държавник и общественик, оставя ярки следи сред българския политически и интелектуален елит на своето време. Приеман с еднакъв респект в Гренобъл, Париж и Лайпциг, в студентската…

„Роса ли градините ръси“* Първата световна война разрушава старите устои сред народите на Европа и пробужда нови вълнения, както обществени, така и културни. Новото творческо светоусещане прониква и у нас от всички посоки на света: от Франция…