С популярната „Ръченица“ на кларнетиста Георги Атанасов започва едно от легендарните предавания на някогашната Селска редакция, което се излъчва през 60-те години. Раждането на „Миладин и Костадин“ с водещи Пенчо Петров и Петко Карлуковски, както казват, е продиктувано от „грешки на растежа“ в тогавашното общество.

„Предаването беше замислено като хумористично-сатирично, излъчваше се в неделя в Часа за селото, но се превърна в едно доста ефективно критично предаване, което предизвика небивал интерес“, разказва в спомените си, свързани с Радиото, проф. Михаил Минков. „Силата му беше, че случките и участниците, за които разказваха, бяха автентични, от реалната действителност, с имена и факти. Критиката беше добронамерена, но не прощаваше на никого. За целия период, в който се излъчва предаването, не се получи нито едно опровержение или оплакване за клевета.“

Предаването придобива голяма популярност. Към редакцията започват да текат потоци от писма за съдействие и помощ, споделят се проблеми и се отправят благодарности. Под предтекст, че се е изчерпало, с решение на ЦК на БКП предаването се спира, защото доверието на хората към него е голямо, а не е такова към ръководството на партията и държавата.