Умен, даровит и обаятелен, Никола Вапцаров (7 декември 1909 г. – 23 юли 1942 г.) може да постигне всичко в своя живот, но избира да бъде работник – и така да изрази своята солидарност с изолираните в обществото. Неговата грапава лирика внезапно среща одухотворените машини и автоматизираните хора. Онези банализирани хора, чийто живец методично е унищожаван от политическата и икономическата нищета на ХХ век. Всъщност Вапцаров застава на страната на всички, лишени от история, глас и бъдеще. Затова в навъсените си стихотворения той не само протестира срещу убийствения живот, но и търси справедливост за бедните, кръстосвайки думите на свободата и отговорността. Свободата да се радваш на труда си. Отговорността да обичаш човека до теб като брат… Реформатор в лириката, Вапцаров рискува и в разрешаването на големите социални противоречия на своето време, а на езика на честните хора това значи да си готов за саможертва. В крайна сметка подривната му нравствена чистота, съчетана с дълга към онеправданите, отвежда Вапцаров под дулото на държавата. И житейската трагедия на един нежен и самотен човек се влива в погрома върху демокрацията по време на Втората световна война. Мъката на Вапцаров завинаги остава отсам идеологията и пропагандата, колкото и да е присвоявана и разтерзавана от тях. Затова и лириките на този красив и безсмъртен човек ще продължава да скита безприютно в света като упование на гладните за хляб  и гражданско достойнство.

Марин Бодаков

Предлагаме Ви избрана част от записи, съхранени в Архивния фонд на БНР, свързани с живота и творчеството на Никола Вапцаров – песни по негови стихове, откъс от радиопиеса, писма, поетични творби.