„Още от малък аз много обичах театъра. И макар че като ученик и студент имах някои успехи, не съм мислил да ставам актьор. Веднъж бяхме играли „Ревизор“ от Гогол в любителско представление. Аз изпълнявах ролята на градоначалника. На другия ден се запознах с един софиянец, който случайно гледал нашия любителски театър. Той вече знаеше, че аз съм студент по право, че уча за изпит. Но се помъчи да ме убеди, че съм на грешен път и че моето място е театърът. Отначало приех думите му само като комплимент, но постепенно мисълта да постъпя в театъра ме завладяваше. Докато един ден за ужас на родителите ми, оставих науката и дойдох в София да „служа на Мелпомена“. Отначало постъпих в новообразувания тогава театър „Родина“, а след една година, през 1920-а – в Народния театър, дето работя и досега“ – споделя в свое интервю от 1957 година актьорът и драматург Стефан Савов.

Стефан Савов (18 април 1896 – 21 февруари 1969) е роден в Монтана. Средното си образование завършва във Враца, а в София постъпва в театралната школа при проф. Николай Масалитинов. Първата му роля в Народния театър е на телохранителя на царица Мария в пиесата „Ивайло“ от Иван Вазов. Първата му реплика е „Царице, Кремена дойде!“. „В последното действие, когато трябваше да съобщя на царицата, че голяма навалица блъска и удря по портата, влязох така стремително, че без да исках се блъснах в една дебела придворна дама, отскочих от нея като топка, преметнах се, пак скочих и издекламирах репликата. Публиката не се засмя. Види се, премятането ми се е сметнало в такава суматоха в реда на нещата“ – спомня си Стефан Савов, който в творческия си път се превъплъщава в най-разнообразни роли. „Обикновено артистите бягат от отрицателните роли. Аз съм играл доста такива. Казват, че добрите по характер актьори изпълняват най-добре отрицателни роли. И винаги, когато са ми възлагали такава роля и аз съм се съгласявал да играя, работил съм с любов върху нея. И съм я играл с удоволствие“ – споделя актьорът. И открехва завесата на раждането на героите си в запис от 1957 година:

„Артист, за когото интересите на театъра седяха над всичко друго. Той влизаше в театъра винаги развълнуван, обзет от грижа и обич. Гореше за него. Чувстваше го свой дом. И така години, години наред. Стефан Савов беше една интересна, своеобразна личност, затова и творчеството му беше така богато, разнообразно“ – разказва неговата близка приятелка актрисата Ирина Тасева, с която близо 50 години играят заедно Чеховата комедия „Мечка“. „Още първите дни на нашето запознаване, той ми протегна неговата приятелска ръка. Получих роля в неговата пиеса „Йончови ханове“. Малкото момче Сава ми допадна извънредно много и ми донесе първата истинска творческа радост. Чрез тази роля излязох от редицата на онези млади актриси, които дълго чакат да бъдат забелязани и да им се усмихне щастието. По онова време със същия успех се играеха „Кара Танас“, „Дъщерите на Ефремов“, „Люти клетви“ и други пиеси от Стефан Савов. Творбите му са театрални в най-хубавия смисъл на думата, образи, живи и сочни“ – разказва Ирина Тасева през 1986 година и си спомня за нестихващото творческо дарование на Стефан Савов и неговата приятелска всеотдайност и човечност:

Със своя широк диапазон на превъплъщение Савов изпълнява с еднаква сила битово-характерните, силно драматичните, както и комедийните образи. Той използва богати изразни средства. С еднакво майсторство интерпретира роля от класическия, съвременния, от нашия и от чуждия репертоар. Савов е актьор на реалистичното превъплъщение. Създадените от него образи са наситени с много житейска и сценична истина. Чужд на всякакви модни увлечения, той през целия си живот води борба за опазване на реализма.
Ярки впечатления у зрителите оставя с Кочкарьов в „Женитба” и Градоначалника в „Ревизор” от Николай Гогол, Берсенев в „Разлом” от Борис Лавренев, Прохор във „Васа Железнова” от Максим Горки, Скалозуб в „От ума си тегли” от Александър Грибоедов, Нерчия в „Титаник валс” от Тудор Мушатеску, Д-р Рьоле в „Дивата патица” от Хенрик Ибсен, Лефевър в „Мадам Сан Жен” от Викториен Сарду, Лейстър в „Мария Стюърт” от Фридрих Шилер, Клеант в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, Казарин в „Маскарад” от Михаил Лермонтов, Креон в „Антигона” от Софокъл, Даскал Димитър в „Първите” от Петко Тодоров, Цар Александър в „Царица Теодора” от Магда Петканова, Чорбаджи Йордан в „Под игото” от Вазов, Челебиев в „Царска милост” от Камен Зидаров и с много други. Признава, че една от най-трудните и отговорни роли е тази на Георги Димитров в постановката „Лайпциг – тридесет и трета”. За разлика от всички останали роли, Савов тук променя метода си на работа и вместо въодушевено и възпламенено да навлезе в образа, той, както сам признава, навлиза „бавно, постепенно, с голяма осторожност, защото трудно е да се даде на сцената един исторически образ, още повече, че Димитров беше жив в съзнанието на съвременниците от старците до децата.“ В киното също пресъздава персонажа на Георги Димитров във филма „Урок по история“. Участва и в други филмови продукции, но животът му остава трайно свързан с театъра и той му се посвещава изцяло.

Чуйте актьора в монолог на Градоначалника от „Ревизор” на Гогол, постановка Николай Масалитинов, запис „Златен фонд” на БНР, 1966 година:

Стефан Савов се проявява и като режисьор. Поставя редица пиеси, повечето на български автори. Работи и като писател драматург. Пиесите му години наред не слизат от сцените в цялата страна. Още с първата си пиеса „Борба за щастие” дава заявка за изгряващ драматургичен талант. След „Люти клетви”, поставена в „Свободен театър” на Матьо Македонски, се зареждат десетки пиеси: „Под чехъл”, „Изстрел”, „Седем часа без лъжа”, „Пред изгрев” („Кара Танас”), „На пътя ни винаги една жена”, „Към Голгота”, „Временен мъж”, „Тодорини кукли”, „Змейново  либе”, „Наши хора” и други.
Творецът обогатява детската ни драматургия с няколко творби за малките и пише либретото на оперетите: „Малинарка” и „Пристанушка” на композитора Борис Левиев. Балетът „Змей и Яна” по музика на Христо Манолов, който е представен от Народната опера (Софийска опера и балет). Владее техниката на драмата и пиесите му са сценични. В тях той  разобличава еснафския и буржоазния морал. Такива са особено комедиите му „Драгойци” и „Бунтът на рударите”. Неговото разнообразно и обемно дело като актьор, драматург и постановчик заслужава своята популярност, признание и уважение.

„Представлението е свършило. Прибирам се в стаята си грохнал от умора. Отпускам се на стола, притворил очи. Току-що съм играл Георги Димитров. Стоя така не знам колко време, докато си отиде от мене другият човек и стана пак Стефан Савов. А на следващата сутрин – сякаш нищо не е било снощи – станал съм по-бодър. Вчера съм бил генерал Чакъров от „Разузнаване”, утре ще бъда Нако Боровеца от „Село Борово”, после ще бъда Двоеточие от „Дачници”, Илия Савин от „Камък в блатото”. И така едно непрекъснато обновление, непрестанен прилив на свежест от тази смяна на характери и съдби, които се заселват в тебе за часове и после бягат”, казваше актьорът преди театралната завеса да го скрие завинаги от публиката.