Йехуди Менухин
Йехуди Менухин и цигулката „Страдивари“

Йехуди Менухин – един от най-успешните цигулари на ХХ век, който през по-голямата част от професионалния си живот обогатява и стимулира музикалното образование на млади цигулари от цял свят. Музикант и диригент, прокарал революционни идеи в световната музика, почитан като преподавател, хуманитарист и визионер от световна величина.

„Още от деня, когато съм се родил, съм започнал да осъзнавам страданията на света, тъй като родителите ми силно се вълнуваха от социалните неравенства, но в същото време бяха и много щастливи. И така, имах щастливо детство, а майка ми обичаше, както и днес, вече на 99 години, да се грижи за младите хора и да ги напътства. Баща ми винаги се тревожеше за големите социални проблеми – като млад подкрепяше лидерите с леви идеи, но след това стана по-умерен. Бях заобиколен от страхотна музика и изживях живота си заедно с умовете на Бетовен, Бах и Равел, както и на всички останали създатели на музика. Бях благословен с прекрасна съпруга, изключително красива, почтена и аристократична, с която имаме прекрасни деца. И следователно чувствам, че съм длъжник на човечеството – на вас и останалите хора, както и на моите приятели навсякъде по света – дължа им го, тъй като животът ми е бил почти прекрасен. И този дълг до днес изплащам с голямо удовлетворение“, описва своето призвание – да служи на човечеството, лорд Йехуди Менухин на септемврийската сесия на Европейския парламент през 1995 година.

Цигулката и момчето

Световноизвестният цигулар е роден в Ню Йорк на 22 април 1916 година в семейството на белоруски евреи, които емигрират в САЩ през Палестина. Детето чудо на цигулката получава възможност да развие таланта си при известния цигулар професор Луис Пърсингър, учи още и в Париж, както и при румънския композитор Джордже Енеску.

През 1958 година Йехуди Менухин и Давид Ойстрах изпълняват концерт за две цигулки и оркестър от Йохан Себастиян Бах, заедно с Румънската филхармония под диригентството на Джордже Джорджеску. В Златния фонд на Българското национално радио е съхранен запис от този концерт, изпълнен на първия международен фестивал „Джордже Енеску“ в Букурещ.

Дебютът на Менухин като солист е на 7-годишна възраст със Симфоничния оркестър на Сан Франциско. Година по-късно изнася и първия си рецитал в Ню Йорк. На 11 дебютира в Париж и свири в Карнеги Хол. Следват концерти с Берлинската филхармония и с Лондонския симфоничен оркестър.

„Скъпи мой Йехуди, тази вечер имах възможност да се убедя, че все още се случват чудеса. Господ очевидно не е спрял да работи“, му пише Алберт Айнщайн, след като присъства на концерт на 16-годишния Менухин.

Световната кариера, която младият цигулар започва заедно с цигулката „Страдивари“ от 1733 година, подарена от известния банкер и ценител на изкуството Хенри Голдман, ще продължи през целия му живот. В това свое пътешествие Йехуди Менухин е заедно с водещи диригенти и оркестри с огромна международна популярност.

При едно от тези пътувания в Лондон, в майсторския клас на английския музикален педагог професор Ифра Нийман, цигуларят Минчо Минчев си спомня урокът, който получил от Менухин. Записът е от 2000-та година.

Музика срещу войната

По време на Втората световна война Йехуди Менухин свири за съюзническите войски. Изнася над 500 концерта в Европа, които генерал Дуайт Айзенхауер определя като ключови за бойния дух и морала на войниците.

„Музиката е терапия – комуникация, много по-въздействаща от думите, далеч по-непосредствена и по-ефективна. Музиката, сред всички велики изкуства, е езикът, който прониква най-дълбоко в човешкия дух. Тя достига до хората, като преминава всяка бариера, увреждане, език или обстоятелства. Ето защо мечтата ми беше да върна музиката в живота на онези хора, които са подложени на стрес и страдания, така че тя да ги утешава, лекува и им доставя наслада“, обобщава Менухин.

Той продължава да концертира и след края на войната, когато свири за оцелелите от концентрационните лагери, в акомпанимент на пиано с Бенджамин Бритън. Заедно с така наречения „диригент на нацистите“ Вилхелм Фуртвенглер изнася концерт и в разрушения от бомбардировките Берлин. В Южна Африка Менухин се обявява открито против расовото разделение. На концерта си той настоява да свири за всички – бели и чернокожи.

Голяма част от своя живот Менухин посвещава на изграждането на редица музикални школи. Създава фондацията „Музиката на живо“ (Live Music Now), която организира концерти за млади професионални музиканти, които звучат извън големите зали – в болници и дори в затвори. Големият цигулар се ангажира и със световни политически проблеми, екология и хуманизъм, в книгите и есетата, които пише.

За своята 80-годишнина Менухин е почетен с концерти в Бъкингамския дворец и в Ню Йорк, където изпълнява 14 произведения, написани специално за него от световно известни композитори. Последната му сценична изява е в Дюселдорф, през март 1999 година. На този концерт Менухин свири заедно със своето музикално откритие – цигуларя Даниел Хоуп. Пет дни по-късно умира от бронхит в Берлин.

Гласът на Йехуди Менухин е съхранен в запис (на английски език) за БНР от 1995 година. По време на фестивала в памет на неговия учител Джордже Енеску Менухин казва, че никога не е бил в София, но се надява да я посети и че би я обикнал така, както обича Румъния и Унгария заради фолклора, архитектурните съкровища, традициите, хората и красивите църкви.

„Прекарах живота си, опитвайки се да извлека най-красивия звук от малкото парче дърво – цигулката, и научих много от инструмента в ръцете ми, предмета, от който зависех. Изисква се голяма деликатност и финес, за да изваете красив звук, подобно на цвете в разцвет.“

По тази публикация работи Милен Димитров