Трудно е да се повярва, но при кандидатстването си във ВИТИЗ популярната куклена актриса Слава Рачева отпада още на първия кръг. Днес актрисата казва: „Така се случва в живота на човека, че когато мислиш всичко за загубено и лошо, нещо помага да се излезе от кризата.“ Така става и с нея. Седейки у дома, докато приятелите й вече следват, тя прочита в един вестник, че е обявен конкурс за Кукления театър. За единственото място за жена има много кандидати, но комисията с председател легендарната Мара Пенкова избира Слава Рачева. Така на 1 декември 1955 г., едва 17- годишна, Слава подписва трудов договор като стажант-актриса. Първата й роля е в постановката на Атанас Илков „Маша – загубаша“, а публичният й дебют е в пиесата „Птиче мляко“, с героя дяволчето Анчутка, което се появява само в една картина, но събира овациите на зрители и колеги. Следва дълга поредица от малки и големи задачи, а сред многото успешни роли на актрисата можем да откроим образа на забавния и палав Макс от „Макс и Мориц“, Принцът от Прокофиевата „Пепеляшка“, Елианта Мизантроп в единствената постановка на Любен Гройс в Кукления театър, Малкият принц и много други…
Слава Рачева завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ задочно, 10 години след като постъпва в Кукления театър. Но истинската й школа е работата в театъра, ежедневните срещи с публиката и децата, благодарение на които изгражда запомнящи се роли, по-често зад паравана, докато води интересно и като живи куклите си и разказва увлекателно.
Безспорно любим е образът на Педя човек, лакът брада, с който актрисата придобива огромна популярност. Повече от половин век малкото човече разказва приказки за „Лека нощ, деца“ от малкия екран с вярата, че възпитава децата на мъдрост и доброта.
Независимо че Слава Рачева има своите безспорни успехи в постановките за възрастни, които Столичният куклен театър пръв въвежда в българската практика, нейната голяма любов са детската публика и представленията за нея. Актрисата е убедена, че в театъра героите от приказките оживяват, а детското въображение е неизчерпаем източник на вдъхновение и творческа енергия.
Още от „Хайде на театър“...