„Радиоуниверс“ е първото българско издание, специализирано в проблемите на радиоразпръскването. Вестникът излиза в Плевен през септември и октомври 1926 г. Макар и само с два броя „Радиоуниверс“ е сред факторите, довели до началото на българското законодателство в областта на радиото през 1927 г.

В първия брой на вестника са отпечатани статии за прогреса на радиото по света. Пише за  радиоразпръскването в Швейцария, Италия, Канада, САЩ. Споменава се, че английското радио излъчва училищни програми на чужди езици, а френското радио допринася в областта на селското стопанство. Съобщава се за създаването на Радио Ватикана.

„Радиоуниверс“ запознава читателите с техническото приложение на електричеството в обикновения телеграф, безжичния телеграф и телефона. Обръща внимание и на значението на новосъздадените сдружения на радиолюбителите. Информира, че техникът Кирил Мечкуев, завърнал се от чужбина, донася радиочасти и прави първия радиоприемник в Плевен.

Във втори брой на изданието се споменава, че и в град Русе също се сглобяват радиоприемници. Посочва се, че инж. Христо Стефанов от Русе долавя радиосигнали от Будапеща, Рим, Милано, Виена и Прага. Важна новина из страниците на „Радиоуниверс“ е приемането на издателството като активен член на съюза за радиоразпръскване на Радиоклуб де Франс. „Г-н председателят на Радиоклуб де Франс с писмо от 11 октомври тази година потвърдява ни, (…) че ние можем да се ползуваме с всички привилегии, предвидени в устава на организацията, като се счита, че сме изпълнили задълженията по устава.“

Записът, който Ви предлагаме тук, е малка звукова изпълнителска картина – макар и от отвъд океана – от времето на „Радиоуниверс“.

„Радиоуниверс“, чийто редактор е Цветан Кюмюрджиев, има за цел да запознае обществеността с предимствата и значението на радиоразпръскването. В статията „Обект и задачи“ на брой втори се изтъква: „Всички почти държави се състезават, за да въвеждат и си служат с радиофонията, в България гледат на тоя велик интерес с подозрение и скептицизъм… Ние откриваме колоните на нашия вестник с цел да будим общественото внимание за подема на едно велико дело, което цивилизацията счита за действителна мярка за съвременната култура.“

Два броя от изданието се съхраняват в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.