„През 50-те години на XX век в музикалния живот на България се заражда ново направление, което в следващите няколко десетилетия добива голяма популярност и се развива с особен интензитет. Това са ансамблите за народни песни и танци – състави, чиято основна функция се изразява в претворяването на българския музикален и танцов фолклор на сцена. Обогатена с принципите на класическата хармония и полифония, традиционната народна музика еволюира в един нов жанр на мащабни ансамблови произведения и се проявява като солидна основа за изграждането на нов композиторски стил“, пише в своето изследване „Ансамбълът за народни песни на БНР – хоровият състав – началото“ етномузикологът проф. д-р Горица Найденова.

Създаването на фигурата на професионалните ансамбли започва с основаването на първия Държавен ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ) от Филип Кутев през 1951 година, при Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК). Негов главен хореограф и съосновател е фолклористът Маргарита Дикова. Този ансамбъл, който по-късно е преименуван на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ дава основен тласък и има огромна роля за популяризирането и утвърждаването на този нов жанр.

До 1954 година, посочва още проф. Найденова, са запазени някои заварени структури – училищни, градски хорове, любителски симфонични оркестри. Тяхното управление се съвместява с интензивното и дори императивно създаване на нови многочислени формации на хоровете към предприятия и фабрики, към културни домове, в казармите и към трудовите бригади. На всички състави се възлагат откровено пропагандни задачи, като основен инструмент тук е репертоарът.

Проблемът за тематичното изграждане и преосмислянето на народния танц, пресъздаващ народните обичаи, в които са свързани словото, песента и танца, Маргарита Дикова анализира в репортаж на Националното радио за дейността на ДАНПТ през 1968 година.

Родената на 29 февруари през 1916 година в Цариброд изпълнителка на народни танци Маргарита Дикова започва своя професионален път заедно с хореографа Йордан Николов, с когото основават танцовата трупа „Седянка“ (наречена по-късно „Средец“). От 1946 година тя преподава народни танци в създадения при Софийската опера Ансамбъл за народни танци. Участва и в състава на различни комисии за оценка на репертоарните материали за изданията на Централния дом за народно творчество (подведомствен институт на Министерство на културата).

До началото на 1986 година ръководи танцовия състав на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, където създава много хореографии, превърнали се днес в образци на българското танцово изкуство: „Иглика“, „Буенек“, „Русалии”, „Ръченица”, „Грънчари”, „Пързалка”, „Трите пъти”, „Шопи”, „Керменско”, „Селски празник в Тракия”, „Шопска танцова сюита”, „Трифон Зарезан” и камерните „Кукли”, „Заешката”, „Левенти“ и „Клюкарки“. Маргарита Дикова е автор и съавтор на статии, които третират хореографската проблематика, на описания на танци, както и на разработка на сценичен „екзерсис” върху българска народна основа.

Записът на един от тези образци, „Пролетни шопски танци”, който след премиерата си започва да се изпълнява от всички народни ансамбли в България, е съхранен в Златния фонд на БНР.

Композиторът на „Пролетни шопски танци” Михаил Йорданов, който създава музиката към неповторимите танцови постановки на Маргарита Дикова, я определя като „много човечна с колегите, ръководителите и всички артисти от Ансамбъла”. Описва и перфекционизма ѝ в запис от предаването „Музикална шарения“ с водещ Мирослав Василев от 2011 година.

„Маргарита Дикова изведе до ниво съвършенство камерната форма за пръв път в българската професионална хореография“, подчертава приноса ѝ за танцовото сценично изкуство и доц. Йордан Янакиев, който дълги години работи съвместно с нея като втори хореограф на НФА „Филип Кутев“.

„Три години бях асистент на един голям човек, на един голям творец, на един голям педагог. От нея научих много за тънкостите на педагогическата работа, за отношението към всеки ученик, за взискателността към него и към целия клас”, допълва образа на Мария Дикова и нейният асистент доц. Красимир Петров.

„Танците ѝ притежават много точна форма и адекватно на нея съдържание. Тя съумяваше да построи формата така, че да има цялостно естетическо внушение върху публиката. Тя ни учеше основно на това – да пазим стила и характера на народния танц. Маргарита Дикова е от „златното поколение“ български хореографи, които положиха основите за работата и за развитието на българския народен танц, и неговото извеждане на сцената на високо художествено ниво”, обобщава доц. Красимир Петров отношението и майсторството на бележития хореограф към автентичните фолклорни образци.

За структурата на танца, формообразуването, новаторството и любовта към фолклора, която се явява и основата в творчеството на всеки хореограф, говори и Маргарита Дикова в интервю за БНР от 1988 година.

„Тя ни даде основата, накара ни да обичаме все повече нашия танцов фолклор, да се възхищаваме на неговата жизненост и красота. Научи ни как да боравим с хореографския текст, с музиката. Затова никога не забравям да спомена на моите ученици първия ми учител Маргарита Дикова, която постави основата на моята хореографска къща, на моя живот!“ С тези думи на дълбока признателност се обръща към слушателите на БНР през 2011 година и първият солист на НФА „Филип Кутев“ хореографът Николай Колев.