Алберт Коен

Другари, преди известно време, когато изобщо не ми минаваше през ума, че ще ми се наложи да работя в Българското радио, един приятел, който навремето е работил тук, ми разказваше, че, когато постъпвал, тогавашният директор, това е било може би преди петнадесетина години, му казал: „Абе, момче, къде се навираш ти?! Не знаеш ли  какво е тука, тука е гроб с музика.“ – Аз тогава, разбира се, се засмях и сега тези думи ми идват на ума, когато стъпвам в длъжността на директор на Българското радио, за да кажа, че аз ни най-малкото нямам чувството, че влизам в един гроб, макар и с музика. Напротив. – гласят встъпителните думи на Алберт Коен, заставайки начело на Радиото през 1966 година и реферира казаното от своя приятел така:

Алберт Коен (26 февруари 1921 – 30 януари 1986) е писател, публицист и журналист. Директор е и на Българското радио за по-малко от година – от края на 1966 до средата на 1967-а. Вероятната причина за неговото освобождаване е, че в същата година Радио София предава подробно Шестдневната война, в която Израел побеждава Египет, Сирия, Йордания и Ирак. Москва на свой ред смъмря властта у нас, в резултат на което Коен напуска Радиото. Наследник на поста главен директор става писателят Богомил Нонев, който също ръководи медиата само една година през това десетилетие.

Бети, както го наричат близките му, е роден в семейство с еврейски корени в София. В младежките си години посещава столичното Еврейско народно читалище, което първоначално се намира на улица „Леге“ № 12. Там той се сблъсква с идеологическите виждания на неционистите, близки до идеите и целите на Българска работническа партия и Работническия младежки съюз.* В годините 1942-44 е политзатворник, а след Девети септември е сред организаторите и ръководителите на културната дейност на тогавашното Младежкото движение у нас.

През 1948 година става главен редактор на вестник „Народна младеж“, който благодарение на неговата дейност се превръща от седмичник във всекидневник. Редактор е на „Отечествен вестник“ и списание „Наша родина“, където публикува и своите пътеписни очерци, събрани по-късно в книгата „Пътища и спирки“ (1962). Пише разкази, фейлетони и репортажи. Автор е на белетристичните произведения „Усойна сянка“, „Против човека“, „Тройно правило“, „Струни“, „Везни“ и други. Неговият „Жребий“ има подчертано автобиографичен характер и съдържание, което извиква интерес не толкова към личността, колкото към историческото време, в което живее основният персонаж.  В „Къща на шестия километър“ авторът разкрива изостреното си гражданско чувство. Тук той съживява герои, познати ни от други фейлетони и разкази, за да провокира по-висока обществена бдителност спрямо възтържествуващите отрицателни черти на българския характер.

Съществена за творческото развитие на Коен е срещата му с театралната и филмова актриса Искра Хаджиева, която става негова съпруга през 1957-а. Година по-късно двамата заминават за Париж, където журналистът е изпратен като кореспондент на Българската телеграфна агенция. След като се завръщат в България Коен попада в артистичните среди, които съпътстват ежедневието на съпругата му. Като човек, владеещ перото и със задълбочен изследователски поглед към заобикалящата го действителност, Алберт Коен започва да се занимава с професионална кинокритика и се превръща в авторитетен за своето време теоретик на визуалните изкуства.

Член е на Управителния съвет и председател на секция „Критика“ при Съюза на българските филмови дейци, както и редактор в списание „Киноизкуство“. Неговите тематични текстове вълнуват не само българския кинозрител, но и самите филмови дейци, които с любопитство „разчитат“ градивно поднесената критика. Точните и проникновени анализи върху български и чуждестранни филми, както и критическите статии на Алберт Коен по различни проблеми на филмовата култура, са събрани в сборниците „Глас от тъмната зала“ (1976), „Отблясъци от екрана“ (1984) и други.

Словесният професионализъм на Коен във визуалните изкуства не спира до тук. Главен редактор е на списание „Българско фото“ и пише  основни изследвания за същността на фотографията. Измежду заглавията му в тази област са „Субективността на обектива“ и „Време и пространство във фотографията“, които го нареждат сред първите българи у нас, пишещи за теоретичната страна на фотографското изкуство.

Алберт Коен е възприеман от своите съвременници като проницателен творец на перото. Споделяме вижданията на двама негови колеги и приятели, чиито думи свидетелстват както за обхватността на Коеновата личност, така и за поетиката на критическия анализ у нас през 80-те години на миналия век.

С присъщия си изследващ дух той прокарва в повестите си разделителна линия върху доброто и злото, подлага на критика отчуждението в човешката природа, изкривяването на съзнанието под натиска на облагите, отказването на личността от себе си, хуманните си задължения. Всичко това, най-общо казано, като характеристика на направлението. В повестите то е приело художествена плът, втъкано е в движещи се образи, емоционално и естетически единни. Не само художествената плът, която ги прави раняващи и лекуващи, но и ъгълът, под който се извършва наблюдението. То им придава съвременния дух. Изместването на погледа от характера към съзнанието ни подсказва в личността на Алберт Коен един прецизен автор без увлечения, но с дълбочини. (Васил Акьов – белетрист, сценарист и литературен критик, 1981 г.)

Ако трябва да посоча мястото на Алберт Коен в нашата съвременна проза, не бих се поколебал да го поставя сред онази струя в нея, към онези, които имат за основна черта повишената нравствена чувствителност. (…) И докато други пристъпват към тази проблематика през призмата на утаените с вековете ценности понятия и в този смисъл имат за мярка проверените в традицията категории, струята, към която принадлежи писателят Алберт Коен, се стреми да види явленията като продукт на съвременната ситуация, като проява на формиращи се пред нас колизии и затова мерило за нея по-скоро е идеалът ни напред, отколкото натрупаният опит. Това придава на тази проза облика на напрегнато самовглеждане в хода на самото движение, от което произтичат редица особености в нейната поетика като многопластовост на повествованието, остър психологически разрез, есеистична обемност на изказа, философска нагласа на мисълта. (Тодор Абазов – публицист, литературен критик и журналист, 1982 г.)

По тази публикация работи Анна Капитанова 

*Информацията е от публикацията „Разходка из някои от еврейските обекти в София през 30-те години на 20 век“ на Нисим Коен.