Забележителен педагог, солист и блестящ камерен изпълнител с международна известност, общественик, професор и ректор на Държавната музикална академия проф. Владимир Аврамов (3 декември 1909 – 22 март 2007) е доайен на българската цигулкова школа.

Роден в София, той е най-малкото, 6-о дете в семейството на учителката и художничка Мария Манчева и Аврам Аврамов, който освен чиновник във военното министерство е и талантлив резбар. Младият Владимир започва уроци по цигулка при Христо Петков – баща на видния български диригент Добрин Петков и Саша Попов. Записва право в Софийския университет, като същевременно свири в Гвардейския оркестър, Академичния симфоничен оркестър и различни салонни оркестри. Две години по-късно обаче заминава за Прага, където завършва Музикалната академия като ученик на проф. Ханс Кох, цигулка и Леополд Крамер, камерна музика.

След завръщането си в България започва преподавателска дейност. В същото време е концертмайстор на Пернишкия симфоничен оркестър, а после и на оркестъра на Софийската опера. Още с първите си концерти пред родната публика през 30-те години Аврамов предизвиква възторг, а в пресата се появяват най-ласкави отзиви: пълнокръвен цигулар, отлично владеещ инструмента, музикант с изключително чувство за художествена мярка и стил… В репертоара на младия цигулар са концертите на Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Лало, но особена слабост има към камерното музициране. През 1934 г. той създава първия си струнен квартет, а четири години по-късно на сцената излиза първият български струнен квартет, носещ неговото име – квартет „Аврамов“. Дълги години това е една от най-представителните наши формации, с огромен принос за пропагандирането на българското музикално творчество, а много български композитори създават творби специално за формацията. В запис от 1989 г. Владимир Аврамов си спомня за времето преди да станат „държавен радиоквартет“:

Голям е приносът на проф. Аврамов като педагог, свързан с развитието на българската цигулкова школа. Негови ученици са най-изтъкнатите цигулари у нас, сред които Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Райна Манолова, Валентин Стефанов, Антон Хаджиатанасов, Недялчо Тодоров, Антон Станков, Йосиф Радионов… Всеотдайна е работата му със студентите, които казват, че за тях той е бил не само професор по музика, но и съветник, който умее да запази индивидуалността на всеки от тях. Професорът е дългогодишен ръководител на катедрата по цигулка, декан е на Изпълнителския факултет (1955 – 1959) и ректор на Държавната музикална академия (1962 – 1968). В запис от 1994 г. музикантът говори за началото на педагогическата си дейност и споделя, че „всички, които се занимават с музика трябва да минат солидна школа на камерно музициране, защото това ще ги извиси във всичките отрасли на музикалното изкуство“:

Безспорен музикален авторитет, проф. Владимир Аврамов участва като член на жури в най-големите международни конкурси, заедно със световноизвестните цигулари Ойстрах, Коган, Менухин, Шеринг, Щерн, Персингер и др. Ръководи майсторски класове в престижни европейски и американски университети, инициатор е на редица национални и международни музикални прояви у нас. Председател е на организационния комитет на Националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия (1970 – 1996) и негов почетен председател (от 1996 година). Голям е приносът му за откриването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив.

И все пак, какви са моментите дългогодишната работа като педагог, изпълнител и общественик, които професорът определя като „звездни мигове“:

За изключителните си заслуги към българската култура проф. Аврамов е удостоен с най-високи държавни награди и отличия. И сякаш думите на един от неговите изявени ученици, проф. Георги Бадев казват всичко: „Ако има българска цигулкова школа, чиито представители музицират по всички краища на земното кълбо, коренът, създателят на тази школа, могъщият дъб, дал живот на толкова издънки всеотдайно и безкористно, е Владимир Аврамов. Нека ние, неговите ученици направим всичко, за да стане достояние на днешните млади музиканти и широка публика богатото музикално наследство и творчески път на Аврамов, с които всяка нация би могла да се гордее.“