„Вълнението е може би част от чара на нашата професия – то идва естествено и независимо от труда, който си положил над едно музикално произведение. А с възрастта и натрупания опит нараства не само вълнението, а и отговорността пред всеки концерт или изпълнение…“

Така твърди цигуларят Георги Бадев (24 юли 1939 – 30 юли 2015), който за любителите на музиката и професионалистите остава една от знаковите фигури в българското музикално-изпълнителско изкуство.

Роден е във Видин, а към музиката го насочва неговият вуйчо Петър Хаджиангелов, по професия адвокат, но и единственият по онова време цигулков педагог в града, един от създателите на Видинския симфоничен оркестър и негов концертмайстор. Благодарение на него, младият Георги е забелязан от проф. Владимир Аврамов, който го взема за свой ученик. Дебютът му на професионална сцена е на 13-годишна възраст с Русенския симфоничен оркестър под диригентството на Добрин Петков.

След обучение в Интернатa за даровити деца (1952 – 1957), завършва Музикалната академия в София през 1961 г. при проф. Владимир Аврамов. За своя ученик професорът казва: „С няколко думи да споделя дългия период на общуването ми с Георги Бадев е невъзможно. С всеки изминат урок той израстваше и като инструменталист и като задълбочен, търсещ музикант. Неговата цел не беше да блести с технически ефекти. Изключителната му дарба го насочваше по най-правилен път към голямата музика. Радостен и щастлив съм, че имам скромен принос в оформянето и израстването на един от стълбовете на нашето изпълнителско изкуство, на един от най-обаятелните представители на съвременната музикална култура.“ С топлота и признателност и Георги Бадев си спомня за своя учител, от когото е „получил толкова много, колкото може един баща да даде на сина си“:

      „Той ме поведе по най-верния път на музикалното и цигулково изкуство“ – запис 2008 г.

Под ръководството на проф. Аврамов Георги Бадев става лауреат на престижния конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 1959 г., което поставя началото на международната му кариера. Вече цигулар със световна известност, през 1971 г. той е поканен от знаменития Исак Щерн да специализира при него в Ню Йорк. За конкурса, програмата, журито и заминаването си за Ню Йорк, цигуларят разказва в последното си интервю, запазено в Златния фонд на БНР:

      „За мен беше много вълнуващо, защото в журито присъстваха най-големите цигулари на века…“ – запис 2014 г.

От 1962 г. Георги Бадев е хоноруван асистент по цигулка, а от 1966 г. е редовен преподавател по цигулка в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. В началото на 90-те години е поканен да преподава в Мусашино Академия в Токио. Педагогическата дейност му носи удовлетворение и той е истински отдаден на работата с талантливите млади цигулари. Рядко се появява на родна сцена като солист, но спорадичните му изяви са посрещани с огромен интерес. Когато се завръща в България предпочита тишината на Еленския балкан, където вратите на къщата му са винаги широко отворени за приятели и негови студенти от далечната Япония.

      „Винаги съм казвал, че се чувствам щастлив в моя живот. Нямам мечти…“ - запис 2008 г.

Има изпълнители, които впечатляват със своята инструментална техника. За други е характерна емоционалността, на трети е присъщ интелектът. При Георги Бадев тези черти са слети в неразривно единство и са в удивително равновесие. Неговите интерпретации са оригинални и в същото време убедителни и покоряващи. Мащабност на формата, красив и плътен тон, прецизност и точност в изработването на детайлите, ясна и пределно изчистена концепция – всичко това придава особена сила на въздействието ѝ. Казват, че всяко негово изпълнение е среща не само с прекрасните образци на музикалната класика, но и с един мислещ, задълбочен и мъдър музикант. Защото не е достатъчно само да покориш върха – трябва и да се задържиш на него. А изкуството на Георги Бадев категорично се нарежда сред безспорните върхови постижения в нашата музикална култура.