Мисли за земята, спокойствието и удобството, споделени от Петър Слабаков в интервю от 1975 година:

„Вълнение, вътрешно движение и неспокойствие.” Това пожелава Петър Слабаков на слушателите и на себе си. Актьорът, без когото е трудно да си представим българското кино и театър, е роден на 23 април 1923 година в Лясковец. Биографията му е повече от любопитна и сякаш е отражение на неспирния стремеж да търси и доказва себе си – но „вечно в опозиция“, както винаги е твърдял. Сражава се като доброволец в Отечествената война, бил е тракторист в Добруджа, леяр, работил е като деловодител, в конезавод… Завършва икономика на промишлеността във Варненския икономически институт, но творческата му енергия и желание да бъде актьор надделяват. Започва работа като статист, а след изпит – и като актьор във Варненския драматичен театър (1953 – 1957), по-късно играе в драматичните театри в Бургас (1957 – 1960), Пловдив (1960 – 1963), театър „Трудов фронт“ – София (1963 – 1964), Народния театър за младежта (1964 – 1965), драматичния театър в Перник (1965 – 1966), в киноцентър „Бояна“ (1966 – 1967), театър „София“ (1972 – 1979), Държавния сатиричен театър (1980 – 1991).

В ролята на дядо Сандо в радиотеатъра „Имало едно момче“, запис 1969 година:

Известен факт е, че Слабака няма театрално образование, а по специална наредба получава правото да играе като професионален актьор. В киното дебютира на 37-годишна възраст във филма „Дом на две улици“ на режисьора Кирил Илинчев. В годините след това участва в десетки филми, сред които „Шибил“ на Захари Жандов, „Цар и генерал“ на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите“ на Иван Ничев, „Вечни времена“ на Асен Шопов, „Покрив“ и „Черешова градина“ на Иван Андонов… Той е актьорът с най-много главни роли в българското кино, а филмографията му включва над 120 заглавия.

Откъс от „Звезди в косите, сълзи в очите“ с Петър Слабаков (в ролята на Петър Стоманяков) и Татяна Лолова:

Винаги с позиция, лична и обществена, с присъщата си страст и всеотдайност през 1988 година Слабаков влиза в политиката. Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе, на независимото сдружение „Екогласност“ (1989) и на СДС (декември 1989). Председател е на партията „Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 година до юни 1995 година.

Като председател на „Екогласност“ Петър Слабаков говори на митинг в село Яна за екологичните проблеми в региона, запис 1990 година:

Политиката се оказва не по мярка за бунтаря, станал символ на хората, превърнали борбата за чиста природа в политическа кауза. Макар и депутат от Седмото Велико народно събрание (в което влиза от листата на СДС) и в „Екогласност“ в 37-то Народно събрание (от листата на БСП), той се оттегля от политическата сцена разочарован. От депутатския му период са репликите „Стига сме правили театър, дайте да работим!“ и „Авантизация тресе държавата!“ В последните години от живота си Петър Слабаков живее с третата си съпруга – актрисата Цветана Гълъбова в севлиевското село Бериево. Далеч от суетата. „Аз съм много прям и нямам тайни“, казва актьорът в навечерието на 80-годишнината си през 2003 година:

През 2003 година Петър Слабаков получава признанието на гилдията и е отличен с „Аскеер“ за цялостно творчество. През годините е получавал различни награди: за най-добра мъжка роля за Антон в „Пленено ято“ (1963), за цялостно представяне във филмите „Сладко и горчиво“, „Самодивско хоро“ и „Щурец в ухото“ (1976), награда на профсъюзите за мъжка роля в „Черешова градина“ (1980), награда за мъжка роля на Съюза на българските филмови дейци за „Златната река“ (1984). Актьор със запомнящ се глас и сценично присъствие.