„Както много други, Петър Райчев, след като свършил гимназия във Варна, поради липса на художествена академия дойде да следва в Рисувалното училище. Още тогава той пееше, като малко си кривеше устата, но после този недостатък изчезна. Ние живеехме в един квартал, много често ходехме заедно и понеже и двамата бяхме дългокоси, по тогавашната мода, и с кожени калпаци, смятаха ни за братя. Петър беше доста сръчен и в рисуването и по едно време даже заедно сътрудничехме в „Барабан“ с рисунки и карикатури, които той подписваше с псевдонима Пиер. Мисля, че две години следва в София, след което изчезна, и научихме, че бил в Русия.“ Тези щрихи, с които Чудомир описва ранните години на големия български артист, разкриват черти от образа му, станали ясни едва след като той вече се е превърнал в първия български световноизвестен тенор.
Народните песни и църковно-славянският дух
В детството си Петър Райчев е очарован от мъдростта, тъгата и поезията на българската народна музика и песен, които слуша в изпълнение на майка си Русина Райчева и чичо си — известния варненски гайдар и певец Иван Райчев. Самият той пее като алт в църковния хор на знаменития български композитор Добри Христов, а след това е и солист в училищния хор на Варненската мъжка гимназия.
Съдбата среща младия певец с първото поколение композитори, които започват да развиват хоровото изкуство след Освобождението на България. Талантът и високият им професионализъм оформят музикалното и естетическо възприятие на Петър Райчев и затвърждават желанието му да продължи своето професионално обучение в оперното изкуство. За своето детство Петър Райчев си спомня с усмивка, в автобиографичния си разказ за слушателите на Българското национално радио (БНР) през лятото на 1952 година.
След успешния оперен концерт на сцената на „Славянска беседа“ Петър Райчев започва своята индивидуална подготовка под ръководството на тенора Константин Михайлов-Стоян и вокалния педагог Иван Вульпе. Те го насърчават да замине за Москва, където Райчев учи оперно пеене при прочутия италиански професор Умберто Мазети. Завършва с отличие Московската консерватория само за три (вместо за пет) години и получава стипендия за специализация в Италия, при известния вокален педагог Фернандо де Лучия, при когото изучава репертоар и постановка. По препоръка на своя учител младият тенор получава възможност да участва в първите си спектакли на международна сцена — в театър „Сан Карло“ в оперите „Бохеми“ от Джакомо Пучини и „Риголето“ на Джузепе Верди.
През 1997 година, по случай 100-годишнината от рождението на Петър Райчев, синът му Камен Райчев разказва за запознанството на баща си с Максим Горки, който живеел по това време във вила на остров Капри. Там българският тенор често изпълнявал народни песни пред Ленин.
Световният оперен тенор
Вратата към европейските оперни сцени се отваря за Петър Райчев, след като е ангажиран за солист на британския Кралски оперен театър „Ковънт Гардън“. Но активната му кариера на световен оперен певец продължава първо в театрите в Москва, Санкт Петербург, през Екатеринбург, Киев, Одеса, и дори Владивосток. След Октомврийската революция се завръща за кратко в България, откъдето заминава за Милано със съпругата си, украинката Фаина Куманова. Там през 1919 година се ражда синът им Руслан Райчев. До 1936 година Петър Райчев гастролира в най-реномираните театри и концертни зали в цяла Европа — Варшава, Виена, Лондон, Мадрид, Берлин, Хелзинки и Стокхолм, както и на други континенти — в Азия и Америка.
Пред българска публика неговите превъплъщения се открояват с многообразието на изключителната му гласова дарба, темперамент и драматизъм, които вълнуват сърцата на много млади изпълнителки. Сред тях е и младата оперна певица Елисавета Йовович, която с трепет си спомня спектаклите с участието на Петър Райчев. Записът е от 1989 година.
Неговият стремеж към художествено и техническо съвършенство е претворен в над 80 централни роли от класическия италиански, руски, френски и немски репертоар. Със силата на своето необикновено майсторство Петър Райчев увлича европейската публика и я впечатлява с незабравимите си изпълнения. Диригентът Асен Найденов определя като „незабравимо“ изпълнението му в арията на Вертер от едноименната опера на Жул Масне, записана през 1955 година.
Баща и синове
Освен световно признат оперен тенор Петър Райчев е сред първите вокални майстори, които създават оперните традиции в България. Своите забележителни гласови възможности той представя и пред българската публика, в над 60 роли и 600 спектакъла — изпълнява нови български опери и редица световни класики.
„Когато бях на негов спектакъл или концерт, винаги оставах покорен и очарован от властното влияние на неговата ненадмината, рядко емоционална игра“, пише за него журналистът Петко Тихолов.
Където и да прославя страната си по света, Петър Райчев винаги носи в сърцето си родния си град Варна. Там той изнася първия си концерт, след завръщането си от Русия, а през 1957 година основава Варненската народна опера. Там, заедно със своя по-голям син, диригентът Руслан Райчев поставя прекрасната опера на чешкия композитор Бедржих Сметана „Продадена невеста“. За своя „най-обективен и строг критик“ Руслан Райчев си спомня с благодарност през 1999 година.
В следващите години двамата пресъздават редица класически оперни спектакли. През 1953 година баща и син Райчеви, заедно с композитора Димитър Сагаев, основават и Пловдивската народна опера, като Руслан Райчев е назначен за неин първи главен диригент и художествен ръководител. За премеждията пред осъществяването на тази идея разказва Димитър Сагаев в запис от 2003 година.
До края на живото си Петър Райчев работи за укрепването на новосъздадените след 1944 година държавни опери във Варна, Русе, Стара Загора и Пловдив. Режисира десетки постановки, с които популяризира българската музика и култура в страната и по света.