„Българската художествена литература притежава една особеност и с национално, и с универсално хуманно значение: любовта към родината. Това чувство присъства естествено като духовно очертание във всяка литература. То е неотстранимо от нейната духовна битност”, пише Пантелей Зарев.

Литературен теоретик, историк и критик Пантелей Йорданов Пантев, с псевдоним Пантелей Зарев (11 ноември 1911 – 18 февруари 1997) се ражда във Видин. Гимназиалното си образование завършва в родния град, след което започва работа като служител в митницата в Лом. През 1932 година става член на Българската комунистическа партия (БКП). По-късно е осъден за конспиративна дейност и остава една година в Ломския затвор. През 1941-ва се дипломира със специалност философия в Софийския университет. Работи като учител в селата Негованци и Реброво. Завръща се в СУ, където развива научна кариера. През 1947 година става доцент, а три години по-късно професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата. В периода 1968 – 1972 е ректор на Университета.
Изказване на акад. Пантелей Зарев в ролята му на ректор на СУ, по повод откриването на пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, запис 1972 година, Златен фонд на БНР:

Пантелей Зарев продължава научната си дейност и в Института по литература на БАН, където е член кореспондент (1951), академик (1967), заместник директор (1951 – 1968) и първи заместник председател на БАН над 20 години.
В обществената, преподавателската и творческата си дейност винаги респектира с авторитетния си облик, с дисциплината и вглъбеността си. Изтъкнат учен, той е избран за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 година. Тогава се организират и първите международни писателски срещи, под девиз „Мирът – надежда на планетата”, на които идват писатели от всички континенти и София се превръща в сърце на световната култура. Пантелей Зарев членува в Държавния съвет за периода 1979 – 1989-та. Депутат е от 6-ото до 9-ото Народно събрание през 1971 – 1990 година, а от 1966 до 1990-та е член на Централния Комитет на БКП.

Зарев е автор на десетки книги, монографии, студии, изследвания и научни трудове. Още преди 9 септември 1944 година издава студията „Българското възраждане” и сборника с разкази „По крайбрежието”, но истинското му творческо развитие идва в годините на „народната власт”, когато създава „Проблеми на развитието на българската литература”, „Класика и съвременност”, „Панорама на българската литература”, „Теория на литературата”, „Народопсихология и литература”, „Съвременност и наследство”, „Стил и художественост”, критически студии за Георги Караславов, Пейо Яворов, Димитър Димов, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Богомил Райнов и други класици и майстори на българската литература, както и още много научни трудове и литературна теория, история и критика.
Не секва неговото любопитство към актуалните проблеми на художествената литература, която е негова страст и битие. Непрекъснато се вълнува от новите насоки в нея, търси да открие новаторското, яркото и го утвърждава с темперамент и съпричастност.
Сложен и комплексен е и подходът му – като критик, есеист, но и теоретик, и литературен историк. „Разнородните компоненти в текстовете му са обединени в едно органично цяло, целенасочени и осмислени. От една страна, в тях виждаме плод на задълбочено проучване, без каквото и да е подценяване на фактологическата основа, със систематизиране и съпоставяне, с анализиране на цялостни периоди от литературата ни, като в същото време се правят обобщения и характеристики с философски размисъл. От частните портрети и скици за отделни творци авторът се насочва към многообхватни принципи с психологическо и социологическо осмисляне на теоретическите проблеми, като при това социологическото начало не стои откъснато от народпсихологическото и индивидуалното, а именно е в тясна връзка с него. У Пантелей Зарев се наблюдава единство на идеологическото, мисловното и емоционалното начало”, смята литературоведът проф. Иван Попиванов.
Някои от книгите на Зарев са определено по-литературнокритически, други са с изследователски монографичен облик. Невъзможно е да се характеризират всички. Но не може да не се отбележат поне малка част от крупните капитални трудове. Един от тях е „Панорама на българската литература” (1969-1979) в пет големи тома. В една внушителна поредица от проучвания авторът успява да хвърли светлина върху целия литературен процес – от Възраждането докъм края на ХХ век. Преобладава свободното творческо тълкуване с акцент към самобитното и оригиналното, към специфичното в народностите изяви. В този знаменит труд авторът пише за най-големите ни творци на миналото, като не разглежда само творчеството им, а подхожда комплексно: изследва биографиите им, но подбира предимно такива факти, които обясняват специфичното в облика и индивидуалността на писателите, в националното самосъзнание, в позициите им, в светогледа им, в гражданския им патос. „Панорама на българската литература” намира широк отзвук в чужбина, особено сред учените българисти и слависти.
В последните години от живота си Пантелей Зарев създава и друга крупна творба – „История на българската литературна критика” (1989 – 1996) в няколко тома. Всъщност проучванията са правени в продължение на десетилетия. Интересът към развитието и проявите на критиката ни е напълно обясним, сам авторът е един от големите критици на България. Той се отнася с уважение към своите предшественици, изтъква заслугите им, но не отбягва заблуди и погрешни оценки. Зарев не се задоволява само с това да очертае физиономии, но характеризира и етапи, и течения, и дискусии в списанията и вестниците от миналите времена. Това изследване в известна степен е нещо като енциклопедия на литературния ни живот и е като допълнение към „Панорамата”.

Акад. Пантелей Зарев е носител на много звания, отличия и награди – народен деятел на културата, народен представител, орден „Народна република България” и на редица други отличия на Българската академия на науките и Съюза на българските писатели.

За него литературният критик проф. Милена Кирова казва: „Заедно с него като че ли си отиде едно време. Време, което не бихме могли да обичаме, но в което сме родени и възпитани, а това ни кара непрекъснато и по различни начини да го преосмисляме. В представите за българската култура от 1944 до 80-те години на миналия век фигурата на Пантелей Зарев притежава емблематичен статут на присъствие. Критикът вярваше в големите проекти и така отразяваше глобалистичните амбиции на своята епоха. Притежаваше усет към драматизма на психологическите проблеми, поставяше силен акцент върху личността на авторите, които представяше. Въпреки всички перипетии на обществено-политическите промени Пантелей Зарев вярваше в непроменливостта на културните ценности.”