„Цветан Цветанов беше както добър пианист, така и добър цигулар. Създаваше емоционална, мелодична музика с ясна структура и ярка оркестрация.“ С тези думи композиторът проф. Пенчо Стоянов започва разказа си за израстването на своя колега и приятел, за годините на съвместното им обучение при Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров. Интервюто за Българското национално радио (БНР) е записано през 1989 година.
Цветан Цветанов се ражда на 6 ноември 1931 година в София в семейството на литературния критик, детски писател и основател на литературния институт в столицата Ценко Цветанов и цигуларката Антония Аврамова. „Богатата културна среда определя неговото творческо развитие още в ранните му години“, подчертава съпругата му, пианистката Гергана Владова в предаването „Заедно след полунощ” на програма „Христо Ботев”. Записът е реализиран по случай Деня на народните будители през 2021 година.
Първият му учител по цигулка е майка му, а след нея и вуйчо му – известният цигулар и педагог проф. Владимир Аврамов. Една от ранните миниатюри на Цветан Цветанов – „Тема с вариации за струнен квартет“ – се изпълнява от именития радиоквартет „Аврамов”. Студийният запис е направен в БНР през 1955 година и е съхранен в Златния фонд на Радиото.
„Голяма част от творбите на Цветан Цветанов излъчват празнична атмосфера. Светли и жизнеутвърждаващи са „Празничната увертюра“, „Симфониетата за струнен оркестър“, „Концертиното за пиано и камерен оркестър“, „Празничният концерт“. Една от основните теми, които композиторът пресъздава в големите си творби, е революционната: „Революционна“ е озаглавена и посветената на деветосептемврийското въстание Първа симфония, „Третата“ симфония, баладата „Стълбата”, симфоничната поема „Великото начало” и редица други.” С тези уводни думи музикалната журналистка Мария Пухлева въвежда слушателите на предаването „Композиторът Цветан Цветанов разказва за свои творби“ в света на неговите произведения.
„Исках да пресъздам в симфонията, по музикален път, именно тази атмосфера и сила на художествената образност без да ползвам конкретен литературен източник и без конкретна програмност.“ Така композиторът описва вълнението си, което го ръководи, докато разработва „Симфония №3“. В ефира на БНР през 1975 година Цветан Цветанов разказва и за повода за написването ѝ – 50-та годишнина от Септемврийското въстание от 1923 година.
В същото предаване Цветан Цветанов обрисува пред слушателите на БНР и трите части на „Празничния концерт“, написан за 30-годишнината от Деветосептемврийското въстание. С неговото посвещение композиторът благодари на Симфоничния оркестър при Комитета за радио и телевизия с диригент Васил Стефанов, който „пресъздава творбата във вида, в който авторът я е мислил.“
Многожанровото разнообразие в работата на Цветан Цветанов обхваща не само симфоничната музика със създадените от него четири симфонии. Той композира и балетите „Орфей и Родопа“ (поставен с успех в Софийската опера през 1960 година) и „Легенда за Сибин“. Създава кантатно-ораториални произведения, песни за детски, народен и смесен хор, както и произведения за духов оркестър, филмова и театрална музика. Получава признанието на своите учители и колеги за майсторските обработки на български фолклорни образци.
„Цветан Цветанов е от авторите, които съчетават традициите на Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Марин Големинов, Димитър Ненов с новите тенденции, които навлизат в българската музикална култура в началото на 50-те и 60-те години.“ Разказът за творческия път на маестрото е събран в кратък документален филм, създаден от семейството му по повод 90-та годишнина на композитора.
Произведенията на Цветан Цветанов се изпълняват и на големите европейски сцени в Берлин, Париж, Варшава, Москва. Неговата „Втора симфония“ е първото българско симфонично произведение, изпълнено от Калифорнийската филхармония под диригентството на Божидар Аврамов. „Симфония №3“ му донася Димитровската награда. Съюзът на българските композитори му присъжда своята награда за „Соната за цигулка и пиано“ и „Симфониета“. Маестрото получава и редица значими национални отличия – ордените Кирил и Методи І степен, Народна република България І степен, Наградата за литература и изкуство на Централния съвет на българските професионални съюзи и (посмъртно) Наградата за целокупно творчество на Съюза на българските композитори.