Водевилът в най-общия смисъл е лека и кратка комедия с музикален съпровод и пеене в отделните части. В този жанр е и радиопиесата „Отмъщението на магнетофона“, чиито герои ни връщат във времето от средата на 50-те години и по-точно веднага след Априлския пленум на БКП от 1956 г. Свързана е тази радиопиеса със соцреализма, доколкото в нея посредством иронията и сатирата се поставят такива теми като морал, етика, семейство (разбирай социалистически такива), битовизъм, с конкретни препратки към злободневието, напр. софийското жителство.
„Аз имам принципи, другарко! В нашето ново общество жената е равноправен другар. Мъжете, които не могат да разберат това, заслужават развод.“
„Аз съм адвокат, мадам, пардон – другарко, а не мошеник, и мога само да Ви разведа и настоявам за това.“