БНР

1935

  • 25 януари: Цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България. Предприемат се стъпки за организирано радиофициране на страната.
  • 1 април: До тази дата, според наредба на Гл. дирекция на ППТ, всички електрифицирани общини трябва да внесат по 3000 лева за набавяне на радиоапарат за общо ползване , а останалите 3000 – разсрочено.
  • 18 юни: Нaзнaчeнo е пъpвoтo pъкoвoдcтвo нa „Рaдиo Сoфия“, оглaвено от Пaнaйoт Хpиcтoв c apтиcтичен пceвдoним Сиpaк Скитник.
  • 3 септември: В програмата на радиото за първи път звучи изпълнение на „Оркестър на студиото на Радио София“, известен като салонен оркестър на Радио София.
  • През есента на същата година се появява в ефир и „Джаз оркестър на Радио София“.
  • 15 декември: Основава се Сдружение на радиотехниците. При население 6 117 600 души в Царство България има 13 013 радиоабонати.
  • 31 декември: Бългapcкият цap зa пъpви път чecтити нa cънapoдницитe cи Нoвaтa 1936 г. пo нaциoнaлния paдиoeфиp.

1936

  • 19 януари: В ефир излиза първият късовълнов радиоразпръсквателен предавател от радиостанцията LZA при Гара София.
  • 16 февруари: Цялата утринна програма на Радио София, включително божествената литургия от храма „Св. София“, е предадена на къси вълни и чута в цяла Европа.
  • Април: Радио София започва да излъчва редовно и ежедневно програма на къси вълни.
  • Списание „Ново Радио София“ цитира писма на слушатели от Европа, Африка и Америка с ласкави отзиви за българските емисии на къси вълни.
  • 26 март: Пред събранието на сдружение „Радиоклуб Варна“ се чете писмо, от което става ясно, че ще бъде създадена районна радиостанция във Варна и ще бъде прекратено всякакво друго излъчване. Радиоентусиастите, създатели на варненското радио отказват да изключат предавателя си.
  • 21 май: Tpитe paдиocтaнции в Сoфия, Вapнa и Стapa Зaгopa eднoвpeмeннo зaпoчвaт дa излъчвaт кaтo чacт oт пъpвaтa бългapcкa нaциoнaлнa paдиoмpeжa c paвнoпocтaвeни paдиoпpoгpaмни cлyжби.
  • 6 юни: В ефира на „Радио София“ се появява първата формация на „Струнен квартет Аврамов“.
  • 6 – 17 юли: Предавателят на „Радиоклуб Варна“ е конфискуван от държавата.

1937

  • Бългapия e пpиeтa зa члeн нa Мeждyнapoдния cъюз зa paдиopaзпpъcквaнe нa пpoвeдeния кoнгpec в Бepлин.
  • 1 май: Започват да се излъчват емисии за чужбина на италиански, немски, френски, английски и есперанто.
  • Списание „Летец“ обявява „състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“ със срок 1 октомври.
  • 1 октомври: В Радио София за конкурса на сп. „Летец“ са постъпили 11 произведения. Първа награда и 4 000 лева печели радиопиесата „Великденска вечер“ от Англе Каралийчев и Матвей Вълев.
  • 8 декември: Влиза в действие предавателят на Вакарел, оборудван от фирмата „Сименс“. В Европа вече се чуват българските емисии на чужди езици.
  • В тази година Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов. Съставът изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. В програмата влизат с участие и детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – „Детска радост“.
  • Провежда се първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Наградата от 1000 лева се дава на Никола Вапцаров за едноактната драма „Бент“.

1938

  • Започва изграждането на новата сграда на Радио София на бул. „Драган Цанков“ 4 в столицата с два блока на площ от 2300 кв. м.
  • 26 декември: От студиото на районната радиостанция във Варна се излъчва първата българска постановка на оригинална радиопиеса – „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.

1939

  • 2 януари: Във в. „Слово“ Петър Увалиев публикува рецензия за „Великденска вечер“ под заглавие „Първа българска радиопиеса“, с което слага началото на радиотеатралната критика у нас. Броят на радиоприемниците в България достига до 90 хиляди.

1941 

  • 27 януари: Радиостанцията в Скопие започва да излъчва първоначално на немски език като трета районна станция на българското радио.
  • 20 април: Български екип, командирован в Скопие излъчва първото си предаване, навръх Великден и във връзка с рождения ден на Хитлер. В ефир се чува: „Внимание! Тук Радио Скопие! Христос воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония!“
  • 23 юли: По решение на Задграничното бюро на БКП в Москва и под личното ръководство на Георги Димитров от столицата на СССР започват излъчвания радиостанциите „Христо Ботев“ и „Народен глас“ с три предавания през деня и нощта с продължителност по 1 час.
  • 7 октомври: Радиостанция „Народен глас“ влиза във вълните на Радио София по време на Централния осведомителен бюлетин с думите: „Българи, не слушайте! Нашето радио ви заблуждава!“
  • „Народен глас“ излъчва два пъти дневно на български и един път на немски език, като автор, редактор и говорител на програмата е Станке Димитров-Марек.
  • Завършено е строителството на новата сграда на Радио София.

1942

  • Открити са новите студия на Радио София, оборудвани от германската „Телефункен“ и сочени за най-модерните на Балканите.
  • Започва да се излъчва сигналът на службата „Точно време“ на Астрономическата обсерватория.
  • 17 юли: По радиостанция „Христо Ботев“ нейният отговорен редактор Карло Луканов прочита програмата на Отечествения фронт.

1943

  • 5 март: Умира Сирак Скитник. За кратко на поста директор на Радио София го наследява поетът Йордан Стубел, а в последствие – писателят Константин Константинов.

1944

  • 10 януари: по време на англо-американските бомбардировки над София е разрушена лявата част на фасадата на сградата, на която пише „РАДИО СОФИЯ“. Буквата „Р“ липсва и дълго време, като своеобразна метафора на разрушената ни столица, е стоял надписът „…АДИО СОФИЯ“.
  • Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.
  • 9 септември: Кимон Георгиев прочита по Радио София прокламация на Отечествения фронт.
  • Писателят Орлин Василев заема поста на директор на радиото вместо писателя Константин Константинов.
  • Министерството на войната създава в София късовълновата радиостанция „Фронт и родина“ поради участието на България във Втората световна война.

1945

  • След Орлин Василев за директор на Радио София е назначен Карло Луканов.
  • Май: След края на войната техниката и част от екипа на радиостанция „Фронт и родина“ са прехвърлени към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“ на Радио София. Като радиостанция „Родина“ започва излъчването на емисии на български език за българите зад граница.
  • 2 август: Георги Димитров изпраща от Москва писмо до Карло Луканов с указание радиото да се превърне „в действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията…“

1953

  • 1 октомври: Първа програма на Радио „Христо Ботев“ започва да излъчва половинчасови програми на Радио Москва.

1955

  • 2 юли: Започва да излъчва предавателят „Сребрю Бабаков“ край Пловдив, което слага началото на Радио Пловдив.
  • Открива се нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна.

1957

  • Започват редовните програми на Радио София на испански език.

1959

  • Програмите на турски език вече се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали.
  • Обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие.
  • Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина.
  • Предаванията на арабски език са увеличени от 75 минути на 120 минути дневно.

1960

  • 18 януари: Според заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов цялата дейност на радиото и телевизията трябва да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП.

1961

  • Април: Започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz.
  • Българското радио има предавания за чужбина на 11 езика с общо времетраене от 18 часа в денонощието чрез мощни предаватели на къси вълни.

1962

  • Въвежда се трета програма УКВ програма.
  • Програмата на Българското радио е средно по 32 ч. в денонощие и се излъчва чрез 8 предавателя на средни вълни.
  • Районните радиостанции във Варна, Стара Загора и Пловдив препредават програмите на Радио София и излъчват средно по два часа дневно своя програма.

1966

  • 15 септември: Стартира на живо първата българска редовна всекидневна персонифицирана информационно-музикална програма „От 6 до 8“.
  • Появява се седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”.

1969

  • За района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz.

1970

  • Октомври: Тръгва излъчването на всекидневната рубрика „България – дела и документи” – всяка сутрин в 7:15 ч. дълги години представя събитията, случили се на този ден.

1971

  • 4 януари: I програма на Българското радио вече се нарича „Хоризонт” – информационно-музикален формат, разделен на блокове от по няколко часа.
  • II програма запазва името „Христо Ботев“.
  • III програма, наречена „Орфей“ е новата литературно-музикална програма с насоченост към по-сложните естетически процеси и проблеми на изкуството.
  • 28 май: Националната програма „Орфей“ се излъчва стереофонично за първи път в България.

1972

  • Открита е новата сграда на Българско радио на бул. „Драган Цанков“ 4.

1973

  • 1 февруари: Открита е регионалната радиостанция Радио Шумен.
  • 11 декември: Радио Благоевград е новият член в семейството на регионалните радиостанции.

1974

  • 4 януари: В българския ефир се появява „Разговор с вас“ – емблематично предаване в пряк диалог със слушателите, задържало се в продължение на 25 години.
  • 9 септември: Програма „Хоризонт” е вече 24 часа в ефир.

1977

  • Открита е IV програма на Българското радио с образователен профил, наречена „Знание“. Излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа „Орфей”, както и на средни вълни в София на 774 kHz.

1984

  • 3 януари: В националния ефир тръгва първият нощен блок „Нощен хоризонт“ с водещи Петър Пунчев и Константин Тилев.

1989

  • 4 януари: Започва излъчването на Обедния информационен блок „12+3“.
  • 11 ноември: Водещият Петко Георгиев открива „12+3“ с думите: „Дами и господа, добър ден!“

1992

  • Декември: Заради финансови съкращения са закрити програмите „Орфей“ и „Знание“, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев“.

2007

  • 7 май: На честота 94.5 MHz започна излъчването си шестата регионална програма на Българското национално радио – „Радио София“, наследник на закритата през 1998 г. „Ефир София“.

2009

  • 1 март: Започва излъчването на поредната регионална програма на БНР – Радио Видин.

2012

  • 31 май: Официален старт на осмата регионална радиостанция на БНР – Радио Бургас.
  • Общественото радио обогатява ефира с най-новата си мултимедийна платформа – Радио БИН@Р с политематична аудио-визуална продукция.

2016

  • 9 май: Открита е деветата регионална радиостанция на БНР – Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“