Когато преди 30 години на 7 декември тръгнал на последното си пътешествие – а той много обичал да пътува – мнозина навярно ще да са помислили, че това е поредната му шега. Уви, тръгнал си е наистина… след сърцето си. Мирон Иванов, този сърцат човек да страда от болно сърце… Болно, но широко, колкото да побере целия свят.

Интересно, той е завършил фармацевтика. Е, кое му е интересното? Колко такива случаи има с писатели–инженери, писатели-доктори, писатели-физици, писатели-химици и пр. Да, ама Мирон е вторият в света писател-фармацевт след О’Хенри. За него обаче няма да важи каламбурът, че е най-добрият аптекар между писателите и най-добрият писател сред аптекарите. Впрочем, макар да е бил член на труднодостъпния Съюз на българските писатели, той винаги е отбелязвал себе си като журналист!

Но колкото и да се говори за Мирон Иванов, няма да се каже повече, а още по-малко – по-добре, отколкото го е казал той.

Най-голямата пречка по пътя на нашето самоусъвършенстване сме ние самите.

Няма такава премъдрост, която, повторена сто пъти, да не стане противна на хората.

Аз още не знам какво искам, но съм напълно убеден, че го заслужавам.

Ето и най-късата формулировка на човешките стремления: човек не иска нищо друго, освен нещо повече. И нищо повече.

Архивният фонд на БНР съхранява записа на един спектакъл от поредицата на програма „Христо Ботев“ на БНР – „Авторът и неговата публика”, посветен на Мирон Иванов (излъчен на 17 януари 2009 г.). Предаването е записано с публика в зала „Методи Андонов” на Сатиричния театър. За писателя говорят дъщеря му Петя Миронова, колегата му от в. „Стършел“ Кръстьо Кръстев, артистите Татяна Лолова и Вели Чаушев. Звучат произведения на Мирон в тяхно изпълнение, както и откъси от записи на негови участия в предавания на редакция „Хумор и сатира”.
Който не го чуе, е загубил от тотото. Това вече го казваме ние!

През 2003 година по идея на журналистката Елена Димитрова се заснема биографичен филм за Мирон Иванов. Там приятели и колеги споделят най-искрено и щедро моментите си с него, както и това, което са научили от допира си с писателя. Филмът, озаглавен като прословутия му роман „Живей като другите и бъди благословен“, започва и завършва с една песен по негов текст, която много кратко и ясно изразява философията на чешит като Мирон Иванов.

Щом любовта изневери,
Махни с ръка и помисли,
Че другият си всъщност ти –
Да ти простят ги помоли.
Затънеш ли във рядка кал
Кажи си: „Ех, не е туткал!”
Какво, че в кал си повален
Ти кален си, но си кален.
Сред толкоз много дъжд и кал,
Пак има сухи хора.
За да си чист, за да си сух,
Не гледай долу, а нагоре.
Разплачат ли те някой ден,
Плачи по-бързо и запей!
запей отново песента,
ти пей и пей,
докрай изпей се.
Дори смъртта –
Все пак жена –
И тя сълзите не обича.
Засмей се ти в лицето й –
От теб тя бързо се отрича…