Първият тенор на Старозагорската опера, един от основателите ѝ и дългогодишен неин солист, Миньо Минев извървява типичен за твореца в оперното изкуство дълъг и нелек път, чиито творчески стъпки започват в условията на 30-те години на миналия век. Път, белязан от пламъка на любов и всеотдайност, а от друга страна на трудности, породени от липса на творчески традиции и материална несигурност.

Миньо Минев (5 февруари 1919 – 8 ноември 1984) е роден в Сливен в чиновническо семейство.
„Баща ми беше пощенски чиновник, а майка ми – домакиня. Но в нашето семейство всички обичаха музиката: баща ми свиреше на флейта, майка ми пееше, имаше хубав глас, а сестра ми акомпанираше на китара. Всяка вечер след работа ние си правехме импровизирани домашни концерти.“
Самият той учи пеене при баритона и вокален педагог Стойко Диков. През 1948 г. постъпва като хорист, а година по-късно като артист в Народна опера Стара Загора. Дебютната му роля е Никола в операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов. През 1955 г. заедно с Руслан Райчев, Никола Николов, Димитър Узунов и Надя Шаркова са изпратени на едногодишна специализация в Болшой театър в Москва. Там под ръководството на диригента Борис Хайкин и режисьора Борис Покровски подготвя ролите на Алфред от „Травиата“ и Ленски от „Евгений Онегин“. С тях гостува на някои оперни театри в СССР, между които и в Болшой театър. От 1956 г. Минев продължава работата си в Старозагорската опера. Същевременно гостува и в други оперни театри на страната, както и в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. В онези години, поради невъзможност да преминат Желязната завеса, чуждестранните гастроли са в социалистическите страни: Чехословакия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Куба. Негови партньори са Илия Йосифов, Катя Попова, Никола Николов, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Никола Гюзелев и много други.

Гласът на Миньо Минев има топъл, меко звуча�