„Борислав“ е първата опера на Маестро Атанасов, която е написана през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов
„Борислав“ е първата опера на Маестро Атанасов, която е написана през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов
      Сцена от първо действие на операта „Гергана“, постановка на Варненската опера – запис от 1957 г.

Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, автор на химна „Върви, народе възродени“, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст Георги започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление, не успява да завърши учението си и се връща в България през 1898 г. През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при големия оперен композитор и диригент Пиетро Маскани в консерваторията (музикалния лицей „Джоакино Росини“)  в Пезаро. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“. Отново се завръща в родината си и до 1914 г. работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, след което се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914 – 1920; 1923 – 1926) и във Военното училище (1920 – 1923; 1926 – 1931). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера.

      Режисьорът Георги Дюлгеров за Маестро Атанасов в предаването „Неделен следобед“ – запис от 2002 г.

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 20-те години на миналия век. Те дават възможност на българската публика за първи път да се докосне до творби на композитори като Бетовен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918 г.), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920 г.), Добри Христов, Никола Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.

Първата си опера „Борислав“ Маестро Атанасов пише през 1911 г. по едноименната историческа драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведения у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „Запустялата воденица“ – либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонска кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Следващите две опери отново са с исторически сюжет – „Косара“ (1926 г.) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930 г.) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.

      Финална сцена на операта „Цвета“ в постановка на Софийската опера – запис от 1959 г.

Значителна роля в българския музикален живот от онова време играят и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909 г.), „За птички“ (1911 г.), „Самодивското изворче“ (1912 г.), „Златното момиче“ (1914 г.), „Малкият герой“ (1915 г.), а също така и неговите песни и маршове. Големи са и заслугите му като оперен и симфоничен диригент.

На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.