Колаж от роли и плочи на певицата. Портретна снимка на Катя Попова, източник: Плевенска музикална слава

Неповторимо явление в оперния свят, изключителен глас, красива жена, впечатляваща актриса, прекрасен човек – това са малка част от определенията, които могат да се чуят в спомените на колеги, приятели, съвременници на оперната певица Катя Попова (21 януари 1924 – 24 ноември 1966). Родена в Плевен, от 7-годишна възраст Катя взима уроци по пиано. Участва в музикални програми и концерти в родния си град. Ярко изразен е и певческият ѝ талант, но родителите ѝ настояват да учи медицина. Младата Катя кандидатства (и е приета) както в Медицинската академия, така и в Консерваторията. Артистичната и емоционалната ѝ природа обаче надделяват и тя постъпва в класа на вокалния педагог Мара Маринова – Цибулка. През 1947-а завършва с отличие и се явява на оспорван конкурс в Софийската народна опера за солист сопрано, където талантът ѝ се откроява сред останалите 70 кандидати. Същата година, на 3 ноември, дебютира на голямата сцена като Есмералда в операта „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана. В тази постановка, а впоследствие и в много други, неин сценичен партньор е изтъкнатият наш тенор и педагог Илия Йосифов, който след години си спомня за съвместната им работа с много обич. Записът от 1984 година е съхранен в Златния фонд на БНР.

Катя Попова се развива бързо и изгражда солиден репертоар. Ценен е опитът, който придобива по време на специализация в оперното студио на Болшой театър в Москва, където работата с големи диригенти и композитори доразвиват нейния талант. И публиката, и критиката я приемат с възторг, а нейното обаяние в живота и на сцената покоряват много хора. Впечатляващи са успехите ѝ по световните сцени и то по време, когато Желязната завеса е трудно пробиваема дори за артисти от нейния ранг. Гастролира в над 20 държави от 3 континента като изпълнява с огромен успех централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно, Пьотър Чайковски… Много и заслужени са получените награди и отличия. Чуйте едно от прекрасните изпълнения на Катя Попова в съпровод на Симфоничния оркестър на БНР, диригент Руслан Райчев – ария на Лаурета от операта „Джани Скики” на Пучини, запис 1961 година:

Трябва да отбележим, че въпреки активната си световна певческа кариера, Катя Попова допринася за развитието на музикалния живот у нас. Тя е един от заместник-председателите на новоучредения Съюз на музикалните и танцови дейци. Важна е ролята ѝ за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици”. Работи активно за утвърждаването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Съдейства за създаването на Плевенския симфоничен оркестър и взема участие в първия му концерт под диригентството на проф. Саша Попов на 6 септември 1953 година. Катя Попова е един от основателите и участници на създадения през 1966 година в Плевен Международен музикален фестивал „Лауреатски дни”, който впоследствие е наречен на нейно име.

Блестяща, но краткотрайна е артистичната кариера на оперната прима, която загива при самолетна катастрофа едва на 42 години. В нейна памет поетът Павел Матев написва прощален стих „Ти сън ли си? Или те има?”, който става безсмъртен в изпълнението на Лили Иванова по музика на Тончо Русев.