Първият тенор на Старозагорската опера, един от основателите ѝ и дългогодишен неин солист, Миньо Минев извървява типичен за твореца в оперното изкуство дълъг и нелек път, чиито творчески стъпки започват в условията на 30-те години на миналия век. Път, белязан от пламъка на любов и всеотдайност, а от друга страна на трудности, породени от липса на творчески традиции и материална несигурност.
Миньо Минев (5 февруари 1919 – 8 ноември 1984) е роден в Сливен в чиновническо семейство.
„Баща ми беше пощенски чиновник, а майка ми – домакиня. Но в нашето семейство всички обичаха музиката: баща ми свиреше на флейта, майка ми пееше, имаше хубав глас, а сестра ми акомпанираше на китара. Всяка вечер след работа ние си правехме импровизирани домашни концерти.“
Самият той учи пеене при баритона и вокален педагог Стойко Диков. През 1948 г. постъпва като хорист, а година по-късно като артист в Народна опера Стара Загора. Дебютната му роля е Никола в операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов. През 1955 г. заедно с Руслан Райчев, Никола Николов, Димитър Узунов и Надя Шаркова са изпратени на едногодишна специализация в Болшой театър в Москва. Там под ръководството на диригента Борис Хайкин и режисьора Борис Покровски подготвя ролите на Алфред от „Травиата“ и Ленски от „Евгений Онегин“. С тях гостува на някои оперни театри в СССР, между които и в Болшой театър. От 1956 г. Минев продължава работата си в Старозагорската опера. Същевременно гостува и в други оперни театри на страната, както и в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. В онези години, поради невъзможност да преминат Желязната завеса, чуждестранните гастроли са в социалистическите страни: Чехословакия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Куба. Негови партньори са Илия Йосифов, Катя Попова, Никола Николов, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Никола Гюзелев и много други.
Гласът на Миньо Минев има топъл, меко звучащ тембър. Неговата актьорска пластичност е с удивително широк диапазон: от лирико-комедийните образи на Моцарт, Росини и Доницети до романтико-трагичните на Верди, Чайковски, Римски-Корсаков. Към най-силните му роли могат да бъдат причислени Надир от „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе, Илия от „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, Ленски от „Евгений Онегин“ на Пьотър Илич Чайковски, Джералд от „Лакме“ на Лео Делиб.
„Освен с гласа си, той правеше театър. И нямаше зрители, които след представление да излизат равнодушни. По този начин „запалваше“ и партньорите си на сцената. Бяха като голямо семейство и от раз им се получаваха спектаклите“ – разказва за баща си оперната певица Стефка Минева.
Заедно са си партнирали на оперните сцени в „Кармен“, „Евгений Онегин“, „Ивайло“, „Царска годеница“, „Севилският бръснар“ и др.
В архивния фонд на Националното радио се пази запис, в който Стефка Минева споделя пред Светлана Димитрова за вълнението на баща ѝ, когато са заедно на сцената и неговото несъгласие в началото да става певица: