Творчеството и приносът му ще останат завинаги в културното наследство на България. Животът му е посветен на изучаването, съхраняването и популяризирането на българския форклор. Неговото дело в безкрайните му дебри е фундаментално. Още като студент е ръководител на различни хорове и състави и това му занятие е за цял живот. За него казват, че е един от последните възрожденци и споменът за него трябва да се подържа жив не по юбилейни поводи, а защото е човек насъщен. Това е Михаил Букурещлиев – фолклорист, етномузиколог, пръв изследовател на българския детски музикален фолклор, диригент, композитор, активен общественик. Нека оставим сам той да допълни биографичните бележки за него:

„Роден съм в София на 9 април 1930 г. Завърших средното си образование в Дупница. Кандидатствах и бях приет в педагогическия отдел на Музикалната академия в София. След като завърших висшето си образование и през 1953 г. успешно издържах конкурса, станах редактор в редакция Народна музика на Радио София. Постъпих при Георги Бояджиев. На всички добродетели съм се учил от Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Веселин Стоянов, проф. д-р Стоян Джуджев – все колоси в музикалното изкуство. После продължително време работих в Института по музикознание на БАН, чийто директор по това време беше Петко Стайнов. Чест, но и отговорност за мене беше да наследя от Филип Кутев Държавния ансамбъл за народни песни и танци, приел неговото име. Като негов главен художествен ръководител се пенсионирах в ансамбъла.

Фолклорът, разбира се, е несменяемата емблема на България и живата нейна история. Затова с голяма страст се хвърлих в неговото изследване. През 1981 г. защитих дисертация на тема „Детският фолклор на България“, а седем години по-късно станах старши научен сътрудник в БАН. Чета лекции в Софийския и Благоевградския университет. За времето от 1968 до 2010 г. съм съставил 14 сборници. Написах книги за Манол Михайлов, Цвятко Благоев, Стоян Величков и други фолклорни изпълнители.“

Десет години от живота на Михаил Букурещлиев преминават в „Старата къща“. В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 2005 година, в който той разказва спомените си за първите години на редакция „Народна музика” в Радио София, разказва за постъпването си през 1953 година, за колегите, за създаването на Ансамбъла за народни песни към Радиото и възраждането на фолклорните събори:

Михаил Букурещлиев винаги е смятал хоровото дирижиране за съществена страна от призванието си. В запис от 2010 година, също част от звуковата съкровищница на Радиото, той говори за създаването на детския фолклорен ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата, като уточнява, че той е първата по рода си формация, която включва хор, оркестър и танцов състав:

Чуйте и две изпълнения на този ансамбъл – „Момиченце“ и „Седна Янка“, документален запис от честване 30-годишнината на състава през 1991 година:

За човек като Михаил Букурещлиев такова нещо като пенсиониране не може да има. През 2002 г. той застава начело на камерния фолклорен състав „Стефан Кънев“. Защото, нали споменахме, той е един от последните възрожденци, пазители на една съществена част от българската идентчиност и на българщината изобщо.