“Фани Попова-Мутафова — голямата българска белетристка е жена с много страдалческа съдба, жена-стоик и истински будител. Въвлечена в политическите въртопи на своето време, изстрадала арести, инквизиции и съдебни процеси, тя е единствената жена, осъдена от Народния съд на седем години затвор. Въпреки всичко, което преживява, успява отново да вземе перото и до края на дните си пише все по-мащабни и по-неженски епически произведения“, казва за нея литературният историк Катя Зографова.
Панорамата на живота
Фани (Стефанка) Попова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево в семейството на офицера Добри Попов – участник във войните за национално обединение и преподавател във Военното училище, и Мария Нерезова. До 1914 година семейството живее в Торино, където Добри Попов следва в генералщабна академия. Там Фани учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. Своето гимназиално образование тя завършва в полукласическия отдел на Първа девическа гимназия в София. Същата година е приета да следва философия в Софийския университет, но избира да замине със съпруга си, писателя Чавдар Мутафов, за Мюнхен. Там тя постъпва в Консерваторията, където следва пиано и слуша лекции по история на изкуството.
Фани Попова-Мутафова прекъсва следването си, когато през 1925 година се ражда сина им Добри, а по-късно същата година, когато Чавдар Мутафов завършва образованието си по архитектура, семейството се прибира в България. В България тя се включва активно в интелектуалния живот на страната. Участва в литературния кръг „Стрелец“, членува в Италианско-българското дружество, в Писателския съюз и в ПЕН-клуба, както и в Клуба на жените писателки, в българската секция на Европейския съюз на писателите, в Дружеството на писателите историци, в историческото дружество „Българска орда“.
Сътрудничи на престижни периодични издания като списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Златоструй“, „Философски преглед“ и вестниците „Литературни новини“, „Стрелец“, „Съдба“. В своето професионално поприще тя поддържа активни творчески връзки с Николай Лилиев, Иван Милев, Йордан Стубел, Димитър Ненов, Сирак Скитник. Нейната посветеност и прецизност в проучвателния етап, преди художественото претворяване на историята в книга, са свързани с много срещи с историци, проверка и установяване на факти, както и верифициране на исторически извори.
Фани Попова-Мутафова е най-издаваната и най-награждаваната българска писателка до 1944 година. През този период тя публикува над 30 книги с разкази, повести и исторически романи, част от които са печатани в няколко издания. За своите книги тя печели множество национални награди, сред които престижната награда на Българската академия на науките (БАН) „Рада Киркович“. През 1937 година отново е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“. Две години по-късно книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман.
По пътеките на българската история
„Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“ Думите са на поета Кирил Христов, с които той дава своята категорично положителна оценка на творческото наследство, оставено от Фани Попова-Мутафова.
Трилогията ѝ „Асеновци“, в която са включени книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, проследява по един запленяващ начин историята на славната българска династия, успяла да превърне България в истински значим геополитически фактор в Югоизточна Европа. През 1988 година, след като романът „Последният Асеновец“ (известен с второто си издание като „Боянският майстор“) излиза в над 200 хиляден тираж, той също е причислен от критиката към трилогията.
Високо признание за нейната историческа белетристика дава и изследователят на българската и византийската средновековна история академик Иван Дуйчев:
„В нашите знания за отделни лица и събития от миналото има празници, които не можем да запълним въз основа на разполагаемите исторически извори. Писателят обаче има право съобразно своето въображение да допълни това, което липсва. Разбира се, изисква се тези негови досещания да бъдат правдоподобни. Трябва човек да прочете особено някои от „историческите романи“ на Фани Попова-Мутафова, за да се убеди каква богата ерудиция е въплътена в тях.“
В страниците на „Солунският чудотворец“, които гласът на актьора Александър Притуп поднася на слушателите на БНР през 1981 година в предаването „Българска историческа проза“, писателката представя сложната политическа панорама на Балканския полуостров от края на XII и първата половина на XIII век.
През 2012 година в интервю на Николета Атанасова д-р Кристина Йорданова, преподавател по българска литература в Софийския университет, предоставя на слушателите на програма „Христо Ботев“ на БНР публицистичния талант на Фани Попова-Мутафова, който е „пряко свързан с нейното музикално образование, политически възгледи и буржоазно битие“.
Фани Попова-Мутафова проучва и публикува и десетки разкази, романи и пиеси за едни от най-ярките представители на българското Възраждане: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Сава Раковски, Христо Ботев, Васил Левски, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков. През 1972 година издава биографичния роман за д-р Петър Берон — един от най-пълните портрети на бележития възрожденец.
По време на Втората световна война нейната публицистика, в която са описани победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи, както и националистическите идеи, които развива, водят до болезнен обрат в нейната писателска кариера. С установяването на комунистическия режим в България животът на Фани Попова-Мутафова се превръща в истински ад. На 4 април 1945 година тя е осъдена от Народния съд на 7 години затвор по обвинение, че „с книжовната и обществената си дейност прокарва фашистки, монархически и шовинистични идеи“. В затвора е държана 11 месеца, след което, заради тежката си астма и благодарение на личното застъпничество на баща ѝ и други нейни близки, е освободена предсрочно. Съпругът ѝ Чавдар Мутафов също е изпратен в наказателен лагер, в мините на Бобовдол.
Но с това не приключват репресиите срещу нея и книгите ѝ. След 5 години отново е задържана и обвинена в извършването на нелегална дейност. Докато трае следствието, в продължение на пет месеца, тя е държана в казармите в Казичене, но поради липса на доказателства е освободена.
Приятелите ѝ са я виждали принудена да пали печката си със страниците на собствените си книги, защото, както самата тя казва (за романа си „Йоан Асен II“) „никому не е нужен — натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила…“ Освен това пропагандната дейност не спира и по адрес на писателката се пускат всевъзможни слухове, доказващи връзката ѝ с фашистите по време на Втората световна война. Според един от тях „тя многократно се разхождала под ръка със самия Хитлер“.
Присъдата, която комунистическият режим налага над творчеството на Фани Попова-Мутафова, обаче продължава близо две десетилетия. В този период не ѝ е разрешено да публикува, а много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци с книги. До реабилитирането ѝ през 1962 година тя работи като редактор и превежда книги от италиански език. Когато отново подновява писателската си дейност Фани Попова-Мутафова подготвя преработени (поправени) издания на някои от ранните си произведения и публикува нови текстове.
През същата година хорът и оркестърът на Русенската опера, под диригентсвото на Руслан Райчев, изпълняват „Цар Калоян“. Документален запис от операта, написана от композитора Панчо Владигеров и изпълнена от Софийската опера под диригентството на Георги Нотев, е съхранен в Златния фонд на БНР през 1998 година.
„Дълбоко стаяваше радостта си, когато отиваше в операта при своите оживяващи на сцената герои (операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, по либрето от нея и Николай Лилиев, и балета „Дъщерята на Калоян“, по едноименния неин роман). Тя седеше там сред публиката скромна и изящна в своята строга черна рокля и зрителите до нея не знаеха, че между тях е създателката на вълнуващите ги образи.“ С тези думи редакторът Венка Бешкова описва вълнението на Фани Попова-Мутафова, с което писателката отново и отново преживява своите творби на представленията на Софийската народна опера.
Нейните дългогодишни задълбочени проучвания, философската интерпретация, с която представя историческите факти, съчетани с романизирания романтичен разказ, в който се отличават ярките образи на героите ѝ, създават историческа достоверност, която привлича читатели от всички възрасти.
„Ако нямаше час, в който угасват лампите в читалните в библиотеките, бих могла да осъмна, без да ми омръзне да чета, да издирвам, да пресявам тонове, за да открия някое дребно скъпоценно зрънце“, обобщава своите търсения Фани Попова-Мутафова в книгата „Изповеди. 101 х 31“ на Иван Сарандев.